Беледие хан

Късметлии сме, че толкова близко до столицата имаме място като Беледие хан! Колкото повече време прекарвам в града, толкова по-благотворно ми действа идването на това диво и естествено място!

В София урбанизацията постоянно трансформира града и ни придвижва с бързи темпове към бъдещето. В село Беледие хан пък, напротив, цари спокойствие, даже пустота. Тук природата бавно си връща това, което някога сме взели от нея.Aко трябва да сме точни, дори не става дума за село, а за махала. Тя е прилежаща към близкото село Градец, намиращо се на няколко километра в източна посока. "Беледие хан" в превод от турски означава "общински хан", тук пътуващите с конски впрягове са сменяли уморените коне с отпочинали. В хана пътниците са отдъхвали, преди изкачването на Балкана в посока прохода Петрохан.

С годините мястото се е обезлюдило и сега представлява интерес най-вече за хората, интересуващи се от природните му дадености. На гостоприемната хижа "Люляка", построена над махалата, си дават среща катерачи, пещерняци, ловци или просто туристи, дошли на разходка в района. Из горите се мяркат отвреме-навреме и иманяри. Всеки си намира по нещо тук!

Беледието се намира в основата на каменисто плато с дълбоко врязана зелена долина, през която тече река Крива. "Тече" описва само нейни моментни състояния, защото често намираме коритото й напълно сухо, тогава водите изтичат през подземни карстови кухини. Западните й брегове са стръмни и скалисти, местните са нарекли това място Стените - и с право!

Стените представляват една съвкупност от няколко скалисти ръба, като по-стръмните от тях ги свързват вертикални скални венци, а по-полегналите са разделени от стръмни кулоари, потънали в рехава растителност. Люляците са често срещани тук, те обичат да виреят по варовикови скали, така че името на близката хижа е напълно оправдано.

Беледие хан е вписано в историята на българския алпинизъм, защото опитите в катеренето тук датират от 30-те години на ХХ век. По онова време, след единични по-ранни катерачни опити (като на Комините на Витоша в 1919-та), членовете на БАК (Български Алпийски Клуб) обръщат поглед към много скали, очакващи първи преминавания. В резултат на което на Стените започват да никнат маршрути. Втори тласък в умножаването им идва през 50-те години, когато алпинистите от клуб "Орлето" при дружество "Черни връх" прокарват линии като "Светкавица" (категория 4+), "Невен" (5-та категория) и "Бъчвата" (6-та категория). Клуб "Орлето" остава задълго активен в развитието на обекта, като в 1985-та се появяват и маршрутите "Жлебът" (4+) и "Въздух" (6-та).

Екипировката търпи непрестанно усъвършенстване което, в съчетание с нарастващите умения на катерещите, води до екипиране на все по-трудни маршрути. Така стигаме и до 1990-та, когато са наковани първите спортни маршрути на Беледие хан, трудността им достига 7-ма категория (6b по френската скала за оценяване на спортни маршрути). От тогава до днес са се появили множество линии, екипирани със здрави лепени клинове. Най-трудната от тях вече се изчислява на 8+ (френско 7а+). Някои от тях повтарят стари класики, други следват нови линии, преначертавайки старите маршрути. За щастие, новото не е заличило напълно старото, поне засега. Така спортните линии съжителстват със стари алпийски такива, с тенденция постепенно да ги изместят.

Искаме да ви обърнем по-специално внимание на три класически маршрута, всеки от по две въжета. Те обещават да ни върнат в миналото, а и не изискват особена проходимост. Стоят недокоснати от времето, като изключим бавната и постоянна ерозия, която всяка пролет кара някой и друг камък да полети надолу от тях. Внимание! Нека се знае, че говорим за традиционни маршрути, на които се катери с алпийски инвентар - клеми, френдове, ленти, удължени примки, няколко карабинера с муфа, може също чук и клинове... Въпреки ниската си степен на трудност, те изискват катерещите да са запознати с традиционното катерене. Предлагаме и възможността за наемане на алпийски водач, за да ви остане единствено удоволствието от движението във вертикала!

На сектор Терзийската пещера се намира Дамския тур. Сигурно алпинистите някога са водили там дамите си. Маршрута сме го катерили с диагонално начало - тръгва от голямото дърво в основата на скалите. Така трудността на първото въже се получи към 5-. Ако пък се катери директно нагоре, от края на хоризонталния метален парапет, трудността остава към 4-. Първо въже свършва при солидно дърво, растящо на широка площадка. Чудесно място за осигуровка, както и за прекарване на романтична нощ с дамата на сърцето...
Второ въже предлага лесно катерене от трудност 2+, чудесно служи за учебни цели в трад-катеренето. И за да не стане съвсем елементарно, накрая може да се мине вдясно от логичната линия, която следва. Там има и удобно дърво за площадка. Моля да имате предвид, че по тура няма нито една оставена осигуровка, като изключим началото при металния парапет! Разчита се на цепнатини и дървета за междинни осигуровки и площадки.

Продължаваме към тур Тошкова камина, на броени метри вдясно от Дамския. Първото въже започва като плоча с цепка, минава в лек винкел, като към края винкелът става добре изразен и от двете си страни. Трудността е около 4-, така че човек може да избира дали да го катери като винкел или като плоча... Има стари клинове. Площадката преди второ въже се намира в "предверието" на пещерата, именувана като Тошкова камина. Там ще намерите два стари клина, обединени с "древна", но надеждна лента, както и трети по-нов, леко горе и вдясно от лентата.

Ако преди да тръгнете по второ въже имате нещо на гърба или даже на кръста (раничка, торбичка за магнезий или джаджи по задните инвентарници), горещо ви съветвам да го преместите на предните инвентарници или под вас, между краката. Очаква ви теснотия, в която аз никога не изпитвам потребност да слагам междинни осигуровки - та там падането веднага би трябвало да завърши със заклещване в камината! След около пет метра катерене имате първа възможност за излизане на открито, а след още три - втора възможност. Последните метри от въжето са повече пешеходни, отколкото катерачни, но за най-надъханите има финална скаличка, която аз лично ползвам и за висяща площадка, докато осигурявам втория. Трудността на въжето е може би към 3-та. Има вариант и за изкатерване извън камината (пещерата), който още не сме пробвали и чиято трудност е по-висока.

И за финал се местим на Десния сектор, където ни очаква тур "Таванчето" - черешката на алпийската ни торта. Ние открихме три варианта за старт на първо въже - висок и лесен, нисък и по-труден (във винкел с цепка), нисък и още некатерен от нас (по объл, плочест жлеб). Турът като цяло се движи по полегнал ръб, панорамен и приятно въздушен. Намират се и клинове. Горе-долу по средата на ръба има полягване на релефа и две групи от жилави дръвчета - чудесно място за междинна площадка. Трудността на първо въже с високия старт е около 3-та, а с ниския винкел - към 4-. Второ въже дава избор - или да се мине през въпросното таванче (4-та категория), или да се заобиколи вдясно (може би 3-та). След него теренът бързо започва да поляга, но препоръчваме да направите площадка за осигуровка по-нагоре, заради вертикалния скален пад вляво.

И от трите маршрута завръщането долу може да се направи или на рапели, или със слизане по хоризонталния жичен парапет на сектор Терзийската пещера. Няколко пирамидки с камъни бележат точното място, от което човек напуска билото. След две кратки, лесни откатервания ще намерите старо статично въже, което ще ви заведе до металната жица.

Кратко резюме за туровете. Дамския навярно няма да ви очарова особено, освен ако не ви е първо самостоятелно трад-катерене, без водач, инструктор или по-опитен приятел. Турът има потенциално удължаване в долната си част, но това предстои да се провери. Тошкова камина пази чар заради клаустрофобичното катерене на второ въже, това е запомнящ се тур. "Таванчето" пък можем да препоръчаме с две ръце, красив и огледен ръб, май повече за медитативно наслаждение, отколкото за екстремизъм и адреналин. Но, моля, не се подвеждайте по субективни преценки и идете да се убедите за себе си ????

Източници:
https://www.climbingguidebg.com/
Wiki
https://www.gherdjikov.com/beledie-han/

Митко Нанчев

Митко Нанчев е сертифициран алпийски водач, член на UIMLA. Водил е групи по българските планини, френските и австрийските Алпи, Олимп и др. Когато не е с група и някъде на скали, ще го намерите на катерачната стена в Park Center Sofia.