Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм е познат на археолозите още от края на 19век. Той е с много добре запазена инфраструктура и архитектурни детайли, които го правят интересен не само за изследователите, а и за всеки посетител на руините на античния град.

Официалното име на града, което се среща на епиграфските паметници, е Ulpia Nicopolis ad Istum. В буквален превод това означава Улпиевият град на победата към Дунава - идва от името на гръцката богиня на победата Нике и латинското наименование за р. Дунав - Istros - пояснение, необходимо за обозначаване на местоположението, тъй като в Римската империя е имало още 6 града с името Никополис. Градът е построен по нареждане на император Траян (98-117), в чест на победата му над дакийските племена, а добавката “Улпиа” е производна от бащиното име на императора. Местоположението на града е избрано неслучайно - там са се пресичали два пътя, които са били ключови за икономическото развитие и отбраната на Дунавските провинции.

Никополис ад Иструм е построен по ортогонална система на градоустройствено проектиране. Това означава, че двете главни улици - кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (запад-изток) са ориентирани по посоките на света, а всички останали улици са успоредни на тях и естествено се пресичат под прав ъгъл. Успоредните на главните улици се наричат декуманис и кардинес. Четири улици са оформяли един квартал (insula).

Инфраструктурата на Никополис ад Иструм е изключително добре запазена и може да бъде разгледана от всеки посетител. Всички улици са постлани с големи плочи от доломитизиран варовик и ограничени с бордюри. Под настилката има изработена канализация, а главният канал (cloaca maxima) е събирал всички отпадните води и ги е извеждал извън града. Дъното на канализацията е застлано с тухли, а стените са направени от ломени камъни, споени с хоросан. Ясно се вижда къде канализационният канал минава под пътя, тъй като е покрит с най-големите плочи от настилката, а на места има направени и специални шахти.

В Никополис ад Иструм могат да бъдат видени останките на типичните за римските градове обществени постройки и пространства. Агората е леко изнесена на изток спрямо централната ос на града. Състои се от две свързани, но различни по предназначение части - източна и западна. Източната е заета от арея (площад под открито небе) с размери 42 на 21м, застлана с варовикови плочи, няколко от които са се запазили до наши дни. От изток и запад е била оградена от портици с колонади в йонийски стил и височина на места 6м. Между колоните са били поставени постаменти с бронзови статуи на императори и членове на семействата им, видни жители и нотабили. Статуите вероятно са претопени, но постаментите все още стоят. На север на ареята се е намирала градската базилика (използвала се е за обществени дейности, например търговски сделки). От запад е бил градският съвет, наречен булевтерион. Той е имал троен вход (трибелон), който днес е реставриран и може да се види. Седалките в булевтериона са били разположени амфитеатрално, а трибуната на оратора е била срещу входа. Западно от булевтериона има малка обществена сграда с неустановени функции, тъй като е претърпяла твърде много реконструкции. От югозапад се е намирал одеонът (малък покрит театър). Той се е състоял от орхестра в полукръгла форма, пресечена от линията на кулисите от задната страна, и отделена от каменните седалки за зрителите чрез парапет от блокове, свързани с железни скоби. Седалките са били разположени върху сводови конструкции, а под тях са се намирали 11 магазина, чиито входове са гледали към ареята. Каменните основи на входовете им стоят запазени и днес. Цялата агора е била опасана от входове с порти отвсякъде, за да бъде спазена античната забрана тя да се посещава след залез слънце.

Интересно е, че на самата агора няма никакви храмове. Християнски базилики са построени едва през 5 - 6 век в югоизточните разширения на града.

Интересен, отлично запазен елемент е надписът на гръцки език, издялан върху варовикова плоча с височина 2,30м. Той е копие на благодарствено писмо от император Септимий Север (193 - 211) до жителите на Никополис ад Иструм. Писмото идва в отговор на дарението от 700 хил. денара, което жителите са му изпратили след победата му над неговия съперник - командира на легионите в източните провинции Песцений Нигер.

Източно от агората е разположена обществена сграда, за която се предполага, че е служела като термоперипатос (отоплено място за разходки). Той заема цяла една инсула с размери 69 на 28,30м. Имал е четири входа със стъпала, колони и фронтон с изсечени щит и копие, който е запазен в много добро състояние и може да бъде видян от посетителите.

Градът е разполагал с 3 акведукта. Трасето на западния от тях и днес може да бъде проследено в участъка му при с. Дичин и Водолей. Двата кладенеца, открити в града, са разположени на кръстовища и са били за обществено ползване. Изключително добре запазен е градският разпределителен резервоар (castellum aquae). Той се намира в долината на р. Росица и стените му достигат до 4м височина.

Градските къщи са имали открит вътрешен двор, постлан с керамични плочи. След нашествията на готите през 378 година този вид сгради са разрушени и обезлюдени. По-късно от техните руини са били издигнати по-скромни домове от плет, измазан с глина и постлан със слама.

Най-точна информация за Никополис ад Иструм намираме в “Гетика” на готическия историк Йорданес от 4в, също така в “Скитика” на Дексип, в “Църковна история” на Сократ, в Пътеводителя на Херакъл. За последно той е споменат от Теофилакт Симоката в “История” по времето на управлението на император Маврикий (582-602). По-късно градът е унищожен при нападенията на авари и славяни.

Първите разкопки са проведени през 1900 под ръководството на френския епиграф Жорж Сьор по поръчка и с лични средства на княз Фердинанд. Вероятно Фердинант е търсел антики за частната си колекция, защото от проучването няма запазени дневници. Проф. А. Поупър заедно с редица български арехолози (проф. Л. Соколска, н.с. И. Църов и др.) са провели 2 археологически проекта за изследване на Никополис ад Иструм през 80-те и 90-те на 20 век. Открити са мраморна статуя на Ерос и бронзова глава на император Гордиан III (238-244), които се съхраняват в Археологическия музей в София, както и статуя на бога-лечител Асклепий, която се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Сред находките има и монети, сечени от градската монетарница, съществувала от времето на император Антоний Пий до император Гордиан III. Част от тях се намират в музеите в София и Велико Търново, както и в частни колекции. В Института по археология в София има копия от рисунки и бележки, водени от археолозите по време на разкопките.

Как се стига до Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм се намира на около 18 км от град Велико Търново. До него има сравнително добре поддържан път през с. Никюп, с указателни табели за Никополис ад Иструм на няколко места. Ако пътувате по главния път Велико Търново – Русе трябва да отбиете за Никюп, като след 4,5 км ще стигнете до селото, а табелите ще ви изведат от него до античния град.

Съществува и по пряк път, който ще ви отведе до Никополис ад Иструм директно от главния път Велико Търново - Русе. Ако пътувате от Велико Търново, трябва да отбиете вляво малко след като пресечете моста над р. Росица (на около 3 км след с. Поликраище). Важно е да знаете, че макар по този път до римския град да се стига само за около 2 километра, няма сложени указателни табели, а асфалтената настилка е в много лошо състояние.