Преображенски манастир

Преображенският манастир е един от най-големите манастири в България. Необичайната архитектура на Колю Фичето, изящните стенописи на Захарий Зограф, красивата гледка, която се открива от скалната тераса, и спокойствието на манастирската обител правят мястото интересно за посещение.

Първоначалният строеж на манастира се свързва с името на цар Иван Александър (1331- 1371) и неговата втора съпруга Теодора-Сара. Оригиналната постройка е ограбена и силно повредена при завладяването на Балканите от османците - има сведения, че е била плячкосвана и от Кърджалиите, а по-късно е изцяло разрушена.

Възстановяването на манастира в сегашния му вид е започнало през 1825 година, когато йеромонах Зосим (отец Зотик) от Рилския манастир получава султански декрет с разрешение да построи църква с размерите на църквата в стария манастирски комплекс. Строежът започва през 1834 година и е поверен на майстор Димитър Софиалията, който обаче не успява да го довърши, защото бива обесен заради участие във Велчовата завера (1934-1935). Църквата, а по-късно и останалият комплекс, са довършени от неговия асистент Колю Фичето.

Главната църква представлява продълговата, еднокорабна сграда с широка апсида и две странични певници. Вътрешното й пространство е разделено на наос (централното вътрешно помещение) и две предверия. Куполът й е нисък и в основата си представлява осмостенен барабан, а не кръгъл, какъвто обичайно се строи. Над западното крило Колю Фичето построява и камбанария. Пряко църковната догма я завършва с пирамидален покрив, като добавя и часовников механизъм - все нововъведения в църковната архитектура за България.

Църквата е необичайна и впечатляваща не само с конструкцията си, а и със своя интериор. Стенописите отвътре и отвън на църквата са дело на Захари Зограф. Отвън е изписана със стилизирани цветя и орнаменти в ярки тонове, като има теория, че по този начин Захари Зограф е искал да напомни за величието на някогашните черкви в царския дворец и на хълма Трапезица. Най-впечатляващият детайл от стенописите е намиращото се от южната страна Колело на живота, което изобразява идеята за преходността на всички земни неща и житейския цикъл през различните му етапи. Завършено е в края на 40те години на 19 век.

Интериорът на църквата Захари Зограф е рисувал в продължение на 3 години (от 1849 до 1851). На източната стена е изобразен Страшния съд, като в него са засегнати силно социални мотиви и негативни образи, характерни за времето на Възраждането. На останалите стени могат да бъдат видени други библейски сцени, изображения на светци, на известни личности и духовници - Патриарх Евтимий Търновски, Св. Иван Рилски, Св. Никола Нови Софийски, руските светци Борис и Глеб на коне, Димитър Басарбовски, а също така и автопортрет на самия художник. Иконостасът е дело на Кольо Фичето, а иконите са от Захари Зограф, Станислав Доспевски и Петър Миньов.

Жилищните сгради в комплекса на Преображенския манастир са в типичен възрожденски стил с еркери и обширни дървени чардаци. Те, както и главният манастирски вход, също са дело на майстор Кольо Фичето и са строени от 1858 до 1863 година.

В Преображенския манастир са съхранени ценни реликви, книжнина и българска иконопис, като например Четириевангелие от 1629, Неделник (Кирякодромник) на Софроний Врачански, кондиката на манастира, започната през 1825 година.

Как се стига до Преображенски манастир

Преображенският манастир се намира в Дервентския пролом, в непосредствена близост до Велико Търново. Разположен е на левия бряг на река Янтра. До него можете да стигнете по главен път Е85 от Велико Търново за Русе. Ако идвате от Велико Търново, на 7км след града в ляво има отбивка за манастира, обозначена с табела. Левият завой на това място е разрешен, но е опасен, затова е желателно да се извършва с повишено внимание. Пътят продължава около 1,5 км нагоре през гората и стига до главния вход на светата обител. Ако пътувате от север, то отбивката се пада на около 3 км след Самоводене вдясно.