Соколски манастир

Соколският манастир е основан от Йосиф Соколски през 1833 година. Тържествено открит е година по-късно, а през 1836 г. в манастира е открито училище, където за кратко време преподава Неофит Бозвели. През 1862 година със стенописи дело на поп Павел Зограф са украсени наоса на църквата и нартекса ѝ, а представители на Тревненската школа изработват иконостаса. През 1868 година Кольо Фичето построява в двора красива каменна чешма.

На 1 май 1876 година в Соколския манастир се събират Цанко Дюстабанов и група въстаници, откъдето се отправят към селата Кръвеник и Ново село (днес част от Априлци). Четата им е разбита, а днес гробът на Цанко Дюстабанов се намира на северозападния склон на извисяващия се над Априлци връх Марагидик.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) манастирът е превърнат във военна болница.

През 1959 г. намиращия се в Габрово девическия манастир „Свето Благовещение“ е взривен по нареждане на комунистическата власт в България, а монахините са преместени в Соколския манастир. В северната част на манастира в края на 60-те години монахините уреждат параклис носещ името на разрушения манастир и в него експонират запазените иконостас и иконите „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Младенеца“, рисувани от Захари Зограф.

Соколски манастир се намира на 12 км южно от град Габрово. С автомобил се стига от центъра на Габрово по пътя към етнографския коплекс “Етър”. От комплекса продължете в посока Червена локва (има указателна табела при началото на етнографския комплекс). Останалата част от пътя е тясна, с множество завои. След няколко километра се стига до остър завой, при който вляво се отделя пътя за Червена локва и Бойчета (има табела). На това място продължете вдясно и след няколкостотин метра ще стигне до паркинга пред входа на манастира.