Пазардере

За Пазардерe в своя пътеводител за Рила (издаден 1981 година) Живко Радучев пише: "Пазардере е широк долиноподобен циркус. Разположен е на запад от връх Дамга и се разделя от ниския Пазардеренски рид на Голямо и Малко Пазардере. Името му е свързано с пазара на добитък, който е ставал на пасищата под връх Дамга. Малко Пазардере се отводнява от река Елешница, а Голямо Пазардере от Станкедимитровска (Дупнишка) Бистрица".

Когато за първи път прочетох това кратко (и малко сухо) описание, любопитният факт, че някога на толкова високо в планината е имало тържище, ми направи най-силно впечатление. Та Пазардере е разположено на около 2300 м н.в. и днес там минават единствено туристически пътеки. Защо пазарът се е провеждал на подобно място, а не в ниското както се случва днес? С какви промени в хората, икономиката, обществата и заобикалящия ни свят могат да обяснят различията между миналото и настоящето?

Воден от любопиството, потърсих в Националната библиотека повече информация. Искаше ми се да разбера кои са били търговците, кога и защо са спрели да идват на това място и свързано ли е било тържището със стопанството на Рилския манастир, което в онези години е обхващало много от земите в тази част на планината. За съжаление дълго време не откривах нищо по темата. Едва много по-късно, търсейки загубени детайли от историята на Рилски манастир, попаднах случайно на един пътепис от края на XIX век, в който имаше описание на Пазардере. Издаден е под името "Екскурзия до езерата на Рила" в книга 14-та на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (изляза в 1897 г.). Разказът описва пътуването на автора Димитър Илков със сръбския професор Йован Цвиич от София през Самоков и Рилски манастир към Еди Гьол (Седемте езера). Именно по време на това пътуване за първи път в историята са дадени сигурни сведения за наличието на ледникови процеси на Балканския полуостров. Прилагам частта от пътеписа, посветена на Пазардере, предадена с оригиналното ѝ изписване, за да се запази богатството и пълнотата на езика:

Пазаръ-Деренското равнище прѣдставя тѣсна и длъгнеста падинка, въ срѣдата издута, въ краищата леко наклонена, обраснала с аглика и дребна зелена трѣва. В центра на падинката има продълговато плитко блато, на което водата се е стекла отъ околнитѣ прѣспи. Брѣговетѣ на блатото сѫ низки и мочурливи, а дъното му е обрасло съ водни трѣви или е наслано съ тънки и дребни лѣскави плочици. Тѣзи плочици сѫ свлѣкли горскитѣ порои отъ околнитѣ чалове. Подобни плочици има цѣли купища около блатото, има ги и подъ лѣглата на околнитѣ голѣми прѣспи. Зимѣ околнитѣ мѣстности под Пазаръ-Деренското блато се затрупватъ съ дълбокъ снѣг. Четвъртината отъ дълбочината на падината и самото блато оставатъ тъй сѫщо подъ снѣга. Към срѣдата на пролѣтьта дълбокиятъ снѣгъ се разтопява и Пазаръ-Деренското равнище плува въ вода, като да е нѣкое голѣмо езеро. Само дебелитѣ прѣспи наоколо оставатъ не разтопени, които допиратъ с долнищата си брѣговетѣ на разводненото блато. Прѣзъ туй врѣме на годината, както и прѣзъ зимата, никой пѫтникъ досега не се е опиталъ да отиде прѣзъ Пазаръ-Деренското равнище къмъ Рупите, къмъ Урдините езера или къмъ Еди-Гьол.

Пазаръ-Деренското равнище е получило името си отъ турската дума "пазаръ" = търгъ и "дере" = рѣкичка. Прѣди освобождението на България на това мѣсто е ставало всѣка недѣля пазаръ, гдѣто сѫ търгували взаимно - каракачанитѣ и търговци съ солъ, брашно, кѫщни потрѣби, женски и мѫжки накити и мн. др. Тукъ сѫ идвали и търговци изъ Цариградъ, които сѫ прѣглеждали каракачанскитѣ овни и сѫ имъ давали пари напрѣдъ за тѣх. Слѣдъ освободителната война Пазаръ-Деренското равнище запустѣ. Никой не се вѣстява тукъ вече - нито продавачи, нито купувачи. Причинитѣ за това сѫ лесно обясними. До прѣди руско-турската война между България и Македония нѣмаше граница. Тогазъ, по чаловетѣ на Рила планина лѣтѣ, бѣ пълно съ панагюрски и каракачански овце. Овчаритѣ по онова време безпрѣчно слѣзвали есенъ съ стадата си отъ върховетѣ на планината къмъ Тракийските полета и къмъ топлитѣ крайбрѣжия на Бѣлото море, за да прѣзимуватъ. Лѣтѣ пакъ безпрѣчно се изкачвали по Рила на паша. Сега не е вече тъй лесно прѣминаването на границата. Днесъ овчарятъ трѣбва да плаща голѣми мита за добитъцитѣ си при всѣко прѣминаванье - ту на българскитѣ митничари, ту на турскитѣ. И ако прѣминаванэето на границата би ставало все така, както се практикуваше по-прѣди, когато не сѫществуваше никаква граница, то би значило овчарят да плаща сега два пѫти мито на годината за всѣка овца. Обаче, това не би му се изплатило по никой начинъ. И ето какъ запустѣхѫ чаловетѣ на Рила планина. България слѣдъ освобождението си въ това отношение спечели и изгуби. Изгубя тя най-първо грамаднитѣ стада, които оживявахъ нейнитѣ високи планини. Но съ това наедно изгубихѫ и всички български крайпланински общини, които продавахѫ пазбищата си по планинитѣ за скѫпи пари на каракачанскитѣ овчари и съ тѣзи пари поддържахѫ училищата си и черквитѣ си. Държавата изгуби, понеже поддържаньето на училищата и черквитѣ на тѣзи български окраини слѣдъ войната легнѫхѫ на нейнитѣ плещи. Населението на България пострада отъ това, понеже сиренето, маслото, вълната и месото, отъ това врѣме насамъ, значително поскѫпнѫхѫ, па се прѣдизвика вносъ и изъ чужбина на тѣзи нѣща съ по-горна цѣна и по-долно качество. България до освободителната война, може да се каже, бѣ едничкиятъ главен източникѣ, отъ който Цариградъ се снабдяваше съ добитък. Българскиятъ добитъкъ тогава се разкарваше по цѣлата Османска империя и служеше за храна на турската войска. Масло за пилафъ, лой и сирене пакъ България даваше. Вълната се употрѣбяваше за тъканье на аби и за плетенье чорапи и рѫкавици за аскеря. Днесъ овчаритѣ се прибрахѫ от турска страна съ стадата си, за да не бѫдѫт принудени да плащатъ мито по нѣколко пѫти на годината. На добитъцитѣ изъ България Турция наложи голѣми мита, а на българскитѣ търговци - соватчии турга много прѣчки на пѫтя къмъ империята. Тя разкри границитѣ си за рускитѣ добитъци изъ Кавказ, за ромънските добитъци и за кашкавала, лойта, маслото и овцетѣ на добруджанскитѣ овчари. Кюстендженското пристанище станѫ слѣдъ войната голѣмъ износенъ портъ за ромънски добитъци прѣз Черно море, а съ направата на дунавския мост прѣзъ Черна-Вода, този износъ прѣзъ Кюстенджа десеторно се усили. Руситѣ внасятъ добитъци въ Турция прѣзъ Одеса и Батумъ пакъ по Черно море. Нашитѣ добитъци отиватъ къмъ Цариградъ повече по сухо, като измиратъ четвъртината по пътя. Печалбата на България въ туй отношение отъ освобождението ни насамъ е незначителна. Нейнитѣ погранични планини съ Турция от туй врѣме се поизпразнихѫ отъ вълци и мечки, защото този дивечъ прѣминѫ съ стадата наедно въ Турция. По нашата Рила и по Родопитѣ останѫхѫ да се скитатъ на стада дивитѣ кози, сърнитѣ и рогачитѣ, но съвсѣм безъ полза за държавата.

Пазаръ-Деренското блато е изворно мѣсто и водораздѣлъ на двѣ буйни рѣки: Елешница и Друшлявица. Западниятъ край на блатото е глава на първата рѣка, а източниятъ на втората. Отъ Пазаръ-Деренското равнище по тѣсна и неудобна пѫтечка се възпира къмъ "Рупите". Посоката на пѫтечката е повече къмъ сѣверо-западъ и право къмъ сѣверъ. Рѫтътъ, по който пътеката възпира, е нисъкъ, покритъ с рѣдка и ниска трѣва и на много мѣста е насѣянъ съ грамадки, грамадки лѣскови плочи. По този рѫтъ се срѣщатъ начесто дълбоки изкуствени дупки, изкопани нарочно отъ малджиитѣ (иманярите) и отъ овчаритѣ, за да търсѫтъ в земята имание. Нарѣдко ще срѣщне човѣкъ овчаринъ по Рила, който да не е увѣренъ напълно, че въ околностъта на Пазаръ-Деренското равнище има имание. И понеже единътъ от нашитѣ водачи бѣ старъ и опитенъ малджия, той навсѣкѫдѣ по рѫта подигаше плочитѣ, но подъ тях винаги намираше праздни дупки. Само въ една дупка той намѣри праздно прѣхлупено гърне, и ние всинца бѣхме свидѣтели, какъ той цѣлъ се разтрепера, докато го измъкне вънъ.

Стигането до района на Пазардере през лятото не е трудно. Разбира се, предвид голямата надморска височина, разумно е да се тръгне със сигурни обувки и нужните за в случай на влошаване на времето резервни дрехи и екипировка. Изходни пунктове за различни по дължина преходи към Пазардера са:
- ЦПШ "Мальовица" през връх Мальовица, Додов връх и Дамга (подходящ за 2-дневен преход с нощувка на хижа "Иван Вазов");
- Рилски манастир по червената маркировка (сравнително дълъг преход, също пододящ вариант за двудневен преход)
- от Зелени преслап през Кабул и Отовишки връх (приятен маршрут встрани от летните тълпи на езерата; изкачването на Отовишки от север е стръмничко, но в посока нагоре не би затруднило по никакъв начин хора с опит в планината);
- от ЦПШ "Мальовица" през Зелени рид (дълъг преход с красиви гледки);
- от паркинга при лифта за езерата, в идеалния вариант пеш (може би най-лекият от описаните маршрути, възможен в рамките на ден, но все пак достатъчно продължителен и натоварващ, че да не става с излишно мотаене по пътеките).

През зимата най-лесно излизането до Пазардере става от хижа "Рилски езера" по зимния маршрут за хижа "Иван Вазов" през Харамията и Зелени рид

Красиви гледки към Пазардере се откриват от връх Калин (не мога да си спомня точно продължителността на прехода от хижа "Иван Вазов", но грубо е около 40 мин. - 1 час в посока нагоре) и от Отовишки връх (пак на около 40-тина минути от хижата). Не чак толкова впечатляваща (поне според мен) е гледката към циркуса откъм връх Дамга. Може би съм останал с това впечатление, защото след Пазардере планината бързо губи височина и като изключим Калините, на заден план липсва верига от високи върхове.

В долната част на Голямо Пазардере се намира хижа "Иван Вазов" - удобно място за нощуване при организиране на двудневни преходи до тази част на планината. Обаждане предварително е повече от желателно, предвид, че хижата често е пълна.

Радо Саров

Радо е автор на повечето снимки и текстове, публикувани на Gowhere.bg. С пейзажна фотография се занимава от 2008 година, когато започва да работи по първата версия на своя сайт за дестинации в България.