Връх Конгур

Връх Конгур е вторият по височина в Беласица - 1951 м н.в. Издига се на юг от град Петрич, между върховете Дебело бърдо и Типец. През него минава туристическата пътека за първенеца на Беласица - връх Радомир. За името му не успя да открия допълнителна информация, освен че в книгата на Т. Благоев "Беласица", издадена 1925 година, е наричан Конгоре. От североизточните му склонове води началото си река Луда Мара или Петричка река, която пресича град Петрич и се влива в Струмешница. Североизточно от връх Конгур лежи територията на едноименния резерват "Конгура", съхраняващ характерните за Беласица гори от обикновен кестен и бук.

На върха се вижда гранична пирамида (№28), на която е поставена табела, на която пише името и надморската височина на Конгур. До нея са останките от наблюдателен пост, на няколко метра южно от границата има два изоставени гръцки бункера, а тук и там от земята се стърчи бодлива тел - все останки от някогашната Желязна завеса, разделяла Европа до настъпването на геополитическите промени в края на 80-те години на 20 век.

При ясно време от връх Конгур се открива хубава панорамна гледка. На юг, към Гърция, се вижда Бутковската долина с река Струма и езерото Керкини (каквото е и гръцкото име на Беласица). На запад са върховете Пункова скала и Дебело бърдо, зад които е първенеца връх Радомир (2029 м н.в.). На север е спускащия се към Петрич Конгурски рид и долината на река Струмешница, зад която са южните склонове на планината Огражден. В далечината на североизток се вижда част от Рила, а пред нея е целият Пирин от едноименния най-западен връх до Парилската седловина. В подножието на планината, откъм долината на Струма, се виждат Мелнишките пирамиди. На юг от тях и на изток от Конгур е Сенгелска планина със стърчащите по билото й ветрогенератори. Зад нея се вижда масивната снага на Али ботуш, а вдясно, в далечината, са отсечените склонове на карстовия Боздаг. Пак в източна посока, но съвсем близо до върха, се вижда бързо понижаващото се в посока към Кулата беласишко било.

Маршрутите за изкачване на върха от град Петрич са два - през хижа "Конгур" ("Конгуро") и през Папреница (полуразрушена бивша застава, намираща се на рида източно от река Луда Мара - Петричка река).

Вариантът за изкачване през хижата е по-краткият, отнема около 5-6 часа, преодоляват се 1700 м положителна денивелация. Маршрутът върви по спускащия се северно от връх Конгур рид. Пътеките са две, маркирани с жълта и с червена маркировка. С автомобил изкачването би могло да се съкрати, като най-високата точка, до която се стига с кола е хижа "Конгура". Нагоре пътят пресича резервата, където преминаването с МПС е забранено. Хората, които искат да съкратят разстоянието, но и да повървят пеш, могат да оставят колите си на хижа "Беласица", откъдето се продължава по червена маркировка. Преходът от Петрич до хижата трае около 3 часа, до върха има още около 2 часа. От хижа "Беласица" преходът до върха трае около 3 часа и половина.

Маршрутът през Папреница се изкачва на беласишкото било при разположения на изток от Конгура връх Типец (1225 м н.в.). Оттам продължава през красива стара букова гора. Редуват се полегати участъци с кратки по-трудни изкачвания. Ходенето е лесно, но дълго - от началото на пътеката при бившия Младежки дом до върха разстоянието е около 16 км. В последния участък черният път излиза от гората и след два обратни завоя се отделя вдясно, за да подсече североизточния склон на Конгура. Пътеката за върха (жълтата маркировка), продължава вляво, нагоре по източното рамо на върха, следвайки самата държавна граница.

Ако изберете да пътувате до Петрич с влак (бавен, но удобен вариант за живеещите в София), горната карта ще ви помогне да се ориентирате как да стигнете от ЖП гарата в Петрич до началото на пътеките, водище към хижата. Пътеката през Папреница започва от източната страна на реката, жълтата маркировка към хижа "Конгур" - от западната, а червената маркировка - от градския стадион.