Заслон Мартиница

Заслон Мартиница се намира на 1500 м. н.в., под връх Мартинова чука и без колебание можем да кажем, че е един от най-уютните и добре поддържани планински заслони. Построен е от местни хора от село Мартиново на поляна, сгушена между вековни дървета. Състои от 2 постройки. Едната е самият заслон, в който има тесен коридор и двуетажен нар, на който могат да се съберат максимум до 12 човека. На разположение са печка, маса, много одеяла и възглавници и дори подправки и консерви. Помещението лесно се стопля, а нападали сухи клони за печката има в гората до заслона. Приканваме ви да си носите свещ, кибрит и посуда (канчета и др.), да оставите дърва и за хората след вас и да затворите добре вратата на тръгване (най-вече когато може да има снежни навявания). ☺

Втората постройка е „столовата“ с голяма маса и пейки, не е изцяло затворена и е по-скоро за топлите месеци. Водата се намира на 100м от заслона в източна посока, към с. Мартиново в буковата гора. Има пътечка до изворчето, но когато има сняг трудно се намира.

Построяването на заслон "Мартиница" улеснява изкачването откъм изток на високия 2168 метра връх Миджур - най-високият връх в Западния Балкан и първенец на Сърбия. Тръгвайки от заслона до върха ще стигнете за около 2:30-3:00 часа. Изкачва се връх Мартинова чука, след което се върви по билото, покрай държавната граница между България и Сърбия.

В близост до заслон "Мартиница" минава стар римски път, но останките от него не са лесно откриваеми, тъй като са много обрасли.

И малко за селото:

Слизайки в село Мартиново, попитахме първия срещнат човек къде има магазинче, той любезно ни насочи. Бяхме изгладнели, но скоро не бяхме виждали течаща вода и притеснително попитахме къде има чешма. Магазинерката веднага ни прикани да минем зад тезгяха, обясни как се пуска топлата вода и ни даде сапун.  Макар че селото е в Северозападния регион, където се води, че хората са малко по-„диви“, всички бяха много мили и разговорливи, ето и какво научихме от тях за селото.
Заслонът носи името на селото на своите създадели – Мартиново. Селото е разположено на двата бряга на река Огоста, в близост до Чипровци. През XIX век жителите му са се занимавали предимно с тъкане на килими. През втората половина на XX век започнало миньорството – добивала се желязна руда, селото се напълнило с хора от цялата страна, работещи в рудника. В момента рудникът вече не работи, а природата бавно се възстановява от нанесените щети.  Хората са значително по-малко, но селото е живо и си заслужава да се разгледа и да се поговори с местните.

Как се стига до Заслон Мартиница

Изходната точка е заставата над село Мартиново, община Чипровци. Дотам може да стигнете и с кола и с обществен транспорт. От Монтана до Мартиново (39 км) пътуват няколко автобуси всеки ден. А до Монтана има и влакове и редовни автобусни линии. https://montana-dnes.com/modules.php?name=Reference&op=omnibus

От заставата до заслона се върви около 3-4 часа. Първоначално пътят минава от южната страна на река Найденица, после отново от северната. Малко след третия мост ще видите отклонение вдясно, по което трябва да тръгнете нагоре към заслона. Оглеждайте се за пътеката, която се отделя от пътя и стръмно се изкачва нагоре по склона през изкуствено залесена иглолистна и след това през стара букова гора. В края на изкачването се излиза на поляна и пътеката отново преминава в път, които през седловинката между върховете Гола глава и Найденитски рът завива вляво и излиза на заслон "Мартиница".

Ако имате повече свободни дни, препоръчваме ви от връх Миджур да продължите на запад по билото и да слезете в хижа Горски рай – много гостоприемно и чисто място с вкусна храна, само звъннете предварително, защото хижарите не са постоянно горе.

Важно! Тъй като е граничен район, трябва да се обадите предварително на РДГП Драгоман, най-добре седмица по-рано, те ще ви обяснят каква е процедурата за издаване на разрешение.