Заслон Зиданицата

Заслон "Зиданицата" е построен на около 1900 м н.в. югозападно от връх Албутин в Пирин. От него се открива красива гледката към поредица от пирински върхове - Вихрен, Гредаро, Гергийца, Момин връх, Синаница. В началото на май, заради горещите температури през деня, въздухът е наситен с влага и сивосинкавата пелена на маранята омекотява острите им форми. Снегът от предната зима, който все още е изобилен по северните склонове и улеите, по ръбовете и изложените на припек склонове бързо се топи, а югозападният склон на Албутин вече е почти без сняг. Лятото настъпва бързо тази година.

Самият заслон представлява неголяма постройка с едно единствено помещение, чийто размери са около 3.5 на 4.5 метра. Обзавеждането е повече от семпло. Свежда се до малка маса и пейка в единия ъгъл, открито огнище, няколко закачалки и малка етажерка до вратата. Легла или нарове няма, а прозорците и вратите са направени от някакъв вид съвременна дограма (вероятно алуминиева). Вратата се отваря навън и се чудя зимата, когато падне сняг и позаледи, как ли, по дяволите, става отварянето й. Отвън табела информира за някакъв европроект и това ме подсеща за друг един заслон - долу в долината на Влахинска река, при Черната вода, под Баюви дупки. Там също липсват нарове или каквито и да е удобства за пренощуване, а качеството на строежа кара човек да се чуди колко ли зими ще минат, преди постройката да рухне изцяло. Здраве да е, важното е големи приказки да се пишат в проекти и пари да се усвояват, другото са бели кахъри!

Вода до заслон "Зиданицата" има на около 50-тина метра западно, малко над черния път има рекичка, от която можете да си напълните бутилките. Тоалетна няма.

Ако решите да нощувате в заслона, препоръчвам ви да си носите голямо парче плат (аз ползвам лек непромокаем плат, който предпазва и от дъжд, когато е нужно), което да постелете под шалтето си. Дървеният под е мръсен и ако легнете направо, навярно спалния ви чувал ще се нуждае от пране по-скоро отколкото би ви се искало. Освен това, дали защото комина на огнището не тегли добре или по някаква друга причина, но в заслона има тежка миризма, която само след една нощувка попи дълбоко в пухеният ми чувал и се наложи да го проветрявам няколко дни поред. Бълхите пък, които ме наядоха, направо ги пишем в графата за бонуси :)

Схематична карта на района около заслон "Зиданицата"

До заслон "Зиданицата" се стига най-лесно по маркираната пътека от хижа "Загаза" за връх Албутин и хижа "Яворов". Разстоянието се взима за около 1 час и 20 минути, като на няколко пъти се пресича спускащия от южните склонове на Албутин поток. В началото на пролетта, когато снеговете се топят, пресичането крие известен риск от непремерен скок и цопване във водата (уви, личен опит).

За да си спестите усилията да прескачате потока, можете да тръгнете от хижа "Загаза" по черния път за местността Нивча. Поема се в същата посока по маркировката, но при дървения мост не се пресича реката, а се завива наляво. След 10-15 минути ще видите уширение на пътя, разклон и табела. Пътят вдясно с няколко серпентини се изкачва нагоре по рида, спускащ се от Зиданицата към Загаза и в края на горския пояс се слива с маркировката (1 час и 20 минути). Оттам до заслона са още около 10-15 минути.

Има и още един вариант за стигане до заслон "Зиданицата". На разклона с табелата не завивате надясно, а продължавате към Нивча. Веднага щом излезете на поляната, търсите да хванете по разклонението, което води вдясно и нагоре. Скоро ще видите до пътя нещо като два дървени трона (ловджийски укрития ли, що ли?) и малко след тях се отклонява черен път вдясно. Той извърта по обраслия с пооредели от сечи, но все още много красиви гори източен склон на връх Смилковец (2013 м н.в.), заобикаля Пещанското дере и излиза на поляната тъкмо под заслон "Зиданицата". Ако няма да продължавате нагоре към Албутин и "Яворов", а просто си правите разходка от хижата, бих ви препоръчал да слезете надолу по този път, а не да се качвате по него.