Стобските пирамиди

Стобските пирамиди са популярен туристически обект разположен на 100 км южно от София.

Намират се на западните склонове на Рила, в местностите Кулски рид и Църквището, част от землището на село Стоб. До тях се стига като на 2 км след град Кочериново се отклоните от пътя за Рилски манастир вдясно. Има пътен знак с името на селото, а в центъра му ще видите нови табели насочващи към паркинга в началото на пътеката към обекта.

Стобските пирамиди представляват земни пирамиди с височина около 10 метра, изградени от слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати. Образувани са през последните 1-2 милиона години. През плиоцена земите около тази част на Рила са били плитък езерен басейн, в който са се образували утайки за сметка на скалите, които и днес се разкриват по склоновете на Рила - гнайси, гранитогнайси, амфиболити, гранити, пегматити, мрамори. Каменните късове в утайките са полузаоблени, което свидетелства за пренасянето им и утаяването им във водна среда, след сравнително къс транспорт.

* Плиоцен е геоложка епоха, започнала преди 5,3 и завършила преди 2,5 млн. години, втората и най-скорошна епоха от периода неоген.

Над плиоценските наслаги има старокватернерни, с червеникав оттенък и с по-отчетливо редуване на пластове от едрокъсови конгломерати и слабо споени пясъчници. Материалът за тях е донесен също от Рилските склонове. Тези утайки са образувани периодично при проливните дъждове и това се е отразило в редуването на по-груби и по-фини слоеве. Заоблеността на късовете и сравнително добрата им сортировка предполагат отлагане от речните води близо до планинските склонове.

* Кватернерът е последният геоложки период, започнал преди около 2.5 млн. години.

В образуването на Стобските пирамиди главна роля играе нееднородният състав на скалите и наличието на прослойки с едри скални блокове с площ до над 2 кв. м. Тези скали определят мястото на възникването на отделните пирамиди, техния обем и форма. Големина на пирамидата често е пропорционална на размера на къса, който я “коронясва”, като под по-големите блокове се образуват по-големи пирамиди.

Процесът на зараждане, развитие и загиване на пирамидите протича през многократно повтарящи се етапи.

Процесът на образуване на скалните пирамиди започа когато дъждовните капки се стичат в слабо уплътнените утайки под вече оголените скални блокове и отмиват глината и дребните песъчинки. Това се случва по-бавно под самите блокове отколкото в пространството около тях, в резултат на което започва зараждането на пирамидата.

В течение на вековете различни ерозионни фактори – повърхностно-течащите води, температурните инверсии и ветровете продължават да извайват чудновати земни форми. Разцветът на скална пирамида настъпва малко преди първото разклащане на каменната й корона, когато тя има най-голямата височина и най-тънък връх. В този момент скалният блок на върха й понякога има площ 2-3 пъти по-голяма от сечението на пирамидата.

Накрая скалната короната се накланя и пада в пропастта, след което ерозията бързо заостря пирамидата и започва да намалява височината й.

Днес около половината от Стобските пирамиди са без корони. Особено много такива има по Гръчковец (дерето северно), където, обаче, многото скални късове поддържат пирамидите в добро динамично равновесие – старите пирамиди бързо се рушат, но и бързо се създават нови. Понякога разрушаването им спира в някой скален къс от по-долното ниво и процесът на разцвет се възобновява, но ако това не стане, пирамидата постепенно загива и се изравнява с естествения склонов откос. Материалът от пирамидите постъпва в съседните потоци, като в съседство със Стобските пирамиди целите долове са запълнени по дъното със заоблени блокове, които някога са били “корони” на пирамидите.

Вглеждайки се във формите на Стобските пирамиди, човек има усещането, че пороите ще да ги разрушат само за няколко години. В действителност пирамидите са покрити с тънък, твърд слой глина с високо съдържание на карбонатно вещество, която играе ролята на броня и много от наблюдаваните днес форми вероятно ще оцелеят още векове наред.

Цялата обиколка отнема около час, час и малко с лежерен ход. Разходката започва с изкачване, като първите пирамиди са на около 15 минути пеша от паркинга. Пътеката на места е обезопасена с дървена ограда, но ако сте с малки деца е нужно да бъдете внимателни, тъй като има отвесни и стръмни места. Пътеката не е подходяща за детска количка, тъй като пътеката е камениста и на места тясна.

Може би най-красивият момент да разгледате Стобските пирамиди е на залез слънце, когато ъгълът на слънчевата светлина създава интересни пластове от сенки и засилва цветовете на скалните пирамиди.

На различни места в интернет пише, че посещението се заплаща, но при нашата визита през февруари 2021-ва година не се наложи да плащаме входна такса.

Източници: http://mgu.bg/geosites/stobskite-piramidi.html

Александър Райчев

Алекс се присъедини към хората, работещи по Gowhere, след една съвместна разходка в Рила. Участва със снимки и информация за различни места из планините и не само. Публикува активно свои фотографии в Instagram.