Исландия
-- родината на лавата --

Текст и снимки: Данита Заричинова

Уют, минерални басейни, черни плажове, водопади, реки, вулкани, лед и, разбира се, Северно сияние

За времето от 27 Февруари до 11 март тази година посетих столицата Reykjavík, градчето Hvolsvöllur, черните плажове до остров Vestmannaeyjar, водопада Seljalandsfoss, natural reserve Thorsmork и обиколих района на хижа Vulcano huts. Докоснах се, макар и само за 2 седмици, до Исландия и нейния начин на живот. Заминах без никакви очаквания, освен малко видяни снимки и смесица от новини за вулкани, лед, музика и националния отбор по футбол. Отивах на гости на приятели, които много исках да видя и това ми беше напълно достатъчно. Ани, Мария и Антон са най-положителните и спокойни хора, които познавам. Има вероятност заради времето с тях да ми е харесало толкова много в Исландия :)

Карта на маршрута на пътуването на Дани в Исландия

Преди да замина си купих на старо фотоапарат Sony a6000, с който да запечатам част от преживяното и най-вече, ако има възможност, да снимам Северното сияние. Както сами ще видите от снимките в статията, както фотоапарата, така и времето се оказаха подходящи.

И така, първа спирка - Рейкявик

Къщите в зелено, синьо, червено създават уют, дворовете им са големи, автомобили в центъра почти няма, от всяко заведение се чува хубава музика. Няма разкошни къщи тип дворец, нито натруфени правителствени сгради, всичко е семпло и стилно. Веднага се отправям към хълма Öskjuhlíð - най-зелената част от картата, там е университета, а паркът е като същинска гора, която приключва с малък плаж с топъл басейн в средата.

Минерален басейн на брега на морето

Минерален басейн на брега на морето

Тръгваме в посока юг, попадаме в задръстване в 16 ч на околовръстното и Антон ми казва: “Виж, Дани, в момента си в единственото задръстване в Исландия и виждаш около ⅔ от колите на острова”. Още една стъпка към  влюбването ми в тази страна :)

Втора спирка - Hvolsvöllur

По пътя се отбихме до едно натурално минерално басейнче, скрито сред хълмовете и известно само на местните (и приятелите им). Подминахме Golden circle - знаех, че е много красиво и може би пропуснах невероятни гледки, но една китайска! туристка ми каза, че било прекалено пълно с туристи и реших да го гледам само на снимки.

Hvolsvöllur e малък град с население около 900 души, в който има супермаркет, магазин за алкохол, поща, бензиностанция, аптека и плувен басейн с топла вода. По-голямата част от населението на града живее във ферми, накацали из околността на всеки няколко километра по една, всичките с красива гледка, сякаш това е било водещото при избор на мястото им.

Ферми около град Hvolsvöllur

Много от тях функционират и като къщи за гости. Ани работи в една от тях, която има места за настаняване и ресторант. Хлябът се пече на място, маслото е жълто и ароматно, картофите са домашни, имат си компостер, кравите пасат наоколо,. Няма големи хотели с много излят бетон, а само ниски, добре поддържани постройки.

Повечето места за настаняване са такива в Исландия - спокойна и уютна семейна обстановка, съчетана с животновъдството, което преди туризма е бил основен сектор.
Другият вариант са къмпингите. От няколко години е забранено палаткуването “на диво”, тъй като туристите стават все повече и пораженията върху природата се засилват (най-вече върху мъха, който пораства за 70 години и определено трябва да се пази). И така - забраняват, но в същото време осигуряват огромно количество къмпинги, навсякъде, които предлагат всичко необходимо, на добра цена са и винаги ще се намери място за палатката ти.

Черните плажове и водопада Seljalandsfoss

На следващия ден отидохме до една доста известна забележителност - черните плажове. Този, който видях, не беше популярен и бяхме само аз и Ани. Имаше дюни, приличащи на таралежи и магична гледка към острова Vestmannaeyjar. Островът се е появил в от подводни изригвания на вулкани и понастоящем е с население над 4000 души.