Александровската гробница е открита през 2000 г. от археолога Георги Китов. Датирана е към 4 век пр.н.е. и се предполага, че е принадлежала на тракийски цар или знатен аристократ. Проведените проучванията сочат, че в миналото храмът е бил редовно посещаван и обслужван. За съжаление предметите, свързани с погребалната церемония, са ограбени още в древността. Добре запазени обаче са изрисуваните по стените на гробната камера, дромоса и предверието стенописи, на които са изобразени различни ловни сцени и погребален пир. Те са ценен източник на визуална информация за тракийската културна от онази епоха.
Гробницата е строена без спойки от железни скоби и олово – нещо рядко срещано в тракийската архитектура. Прави впечатление необичайно дългия дромос (коридор), построен с такива размери, за да бъде осигурен постоянен достъп от периферията на могилата до камерите във вътрешността й (височината на самата могила е около 15 м, а диаметърът й - над 70 м). Дромосът отвежда в правоъгълно помещение, от което се влиза в основната кръгла камера. Входовете между коридора и двете камери са трапецовидни и високи под 1,20 м. Били са затваряни с малки двукрили каменни варти, заключващи се от вътрешната страна със система от резета. Кръглата камера е изградена е от прецизно обработени гранитни блокове. Закуполяването на стените започва още от покрития с каменни плочи и с дебел слой варова замазка под. Стените също са покрити със сходна мазилка, върху която са нанесени стенописите.
В кръглата камера има 16 пояса стенописи. Най-долният е с керемиденочервен цвят. На следващия пояс на стената точно срещу входа се виждат: вляво - седнал на стол мъж с брада извръща глава към своя слуга, който му подава рог с вино. На стола е окачен меч. В дясно от него има мъж и жена, седнали с ръце, поставени една върху друга - предполага се, че са изобразени владетелят и съпругата му. В дясно след тях е фигурата на втори слуга, който поднася златен ритон на владетеля. Вижда се маса, отрупана със злато и сребро.
Следват черен и червен широк пояс, ивици с геометрични елементи и свастики в бяло и черно. Над тях е най-добре запазената ивица с фигури, която изобразява владетелски лов. Виждат се четирима ездачи и пехотинци, които нападат глигани и сърна. Централната фигура в композицията вероятно е на погребания в гробницата владетел. Седлото му е от леопардова кожа (доказателство за висок социален статус). Той единствен напада животното фронтално с копия. Изобразени са и десетина кучета. Вероятно другите фигури са на хора от тракийската аристокрация. Всички войници са облечени в различни цветове. Интересен е образът на голия гигант, въоръжен с двойна брадва, тъй като това оръжие е символ на властта и на божественото. Куполът над ловната сцена е бил жълт, но днес е посивял в резултат на стареенето на боите. Таванът завършва с ключов камък, който отвътре изглежда като правилен кръг.
До ложето е открит портрет на мъж в профил, издълбан в стената. Над него има надпис на гръцки, който гласи - KODZIMASES HRESTOS (Коджимаш майстора). Смята се, че това е автопортрет на художника на гробницата.
В квадратната камера и в преддверието на коридора има изобразени бойни сцени - може би победи на погребания. Преддверие: ляво – конник и пехотинец с червена дреха и щит. Пред пехотинеца има фигура на жена, облечена в бяла дреха с червен накит. Виждат се ясно лицето й с къса коса и остър нос и босите й крака долу в дясно на сцената, допрени до пода; дясно: владетелят на кон напада гол пехотинец с копие и щит.
През май 2009 г. със съдействието на японското правителство до Александровската гробница е отворен музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“. В него туристите могат да разгледат точно копие на гробницата, а оригиналът е недостъпен за посещения, за да могат стенописите да бъдат запазени от влияниянието на външната среда. В музея са изложени също и уголемени снимки на детайли от оригиналните стенописи, придружени с разяснения какво изобразяват и какви действия извършват фигурите. Интерес представлява и изложеното в музея златно съкровище, съдържащо откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации. Датирани около 4500-4000 г.пр.н.е., те са сред най-старите предмети от обработено злато в света.
От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България.
Работно време:
Вторник - неделя: 09.00 - 17:00
Почивен ден – понеделник. Приемат се групови посещения и в понеделник с предварителна заявка.
Цена за възрастни: 4 лв.
Цена за ученици, студенти и пенсионери: 2 лв.
За деца до 7 години входът е безплатен.
Цена за беседа от екскурзовод - 6 лв.
Използвани източници
Информация за гробницата може да намерите на сайта на Музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ - http://www.alexandrovo.com
както и в следните научни изследвания:
Г. Китов, Гробницата в Александрово в Известия на ИМ Хасково 2/2003, София 2004 , с.149 - 175
Китов, Георги П. Александровската гробница, изд. Славена, 2009