Историко-археологически резерват Мадара е създаден през 1958 г. и в неговите граници се намират обекти от различни епохи с изключително значение за българското културно наследство. Сред тях са включения в списъка на ЮНЕСКО като паметник със световно значение Мадарски конник, Мадарската крепост, римска вила, старобългарска баня, две пещери, като за едната има сведения, че е ползвана като тракийско светилище през 4 - 3 век пр. н.е., скален манастир и други.
Мадарският конник представлява уникален скален релеф датиращ от началото на 8 век. Релефът е изсечен върху стометрова, почти отвесна варовикова скала и е единственият подобен релеф на територията на цяла Европа, без паралел в европейското културно наследство.
Грижливо изработената композицията на релефа представя ловна сцена, в която в естествени размери е изобразени конник в ход надясно, който пробожда с копие поваления в предните крака на коня лъв. Пред конника има летящ орел в хералдична поза, а зад него - изображение на куче. Около тази сцена има надписи на гръцки език разказващи за важни моменти от историята на българската държава. Първият надпис е от времето на хан Тервел (701 - 717) и разказва за помощта, която ханът оказва на император Юстиниан II да си възвърне престола в Константинопол. Вторият надпис се намира вляво под конника и е от времето на хан Кормисош (ок. 756). Отнася се за българо-византийските отношенията и за данъка, който по това време Византия изплаща на България. Третият надпис, разположен долу вдясно, е от времето на хан Омуртаг (814 - 831) и отново се отнася за отношенията между България и Византия. Тези надписи са първите, най-ранни домашни писмени извори за българската история.
Съществуват тези, че конникът, изобразен на Мадарския барелеф, вероятно е някой от българските владетели - Аспарух, Тервел или Крум. Въпреки че споровете по въпроса не са приключили, наложило се е мнението, че конникът изобразява български владетел, а прободеният и победен лъв символизира Византия.
През 1979 година Мадарският конник е включен в списъка на световното културно наследство на UNESCO.
Малката и Голямата пещера
Намерените в района на историко-археологически резерват Мадара находки дават богата информация за тракийското население в района. При проведените през 30-те години на 20 век проучвания на тракийски могили в района са открити находки, даващи информация за търговските връзки на траките с гръцките колонии по Черноморско крайбрежие през 4 век пр. н.е. Приблизително по същото време намиращата се на територията на резервата пещера (Голямата пещера) е била тракийско светилище. От откритата каменна плоча с изображение на трите нимфи (на водата, гората и природата) става ясно, че вероятно светилището е било посветено на тях. На 1000 м североизточно от Мадарския конник е открито друго тракийско светилище , посветено на богинята на съдбата Тюхе.
Римската вила
За римското присъствие в Мадара доказателства са открити в римската земеделска вила (villa rusticа), която се намира вляво от автомоблния път към Мадарския комплекс, в непосредствена близост до скалите. Открити са обширни жилища, бани, стопански и граждански сгради. Вилата е представлявала голямо, затворено и добре развито стопанство, съществувало меду 2 и 4 в от н.е.
Крепостта Мадара
Крепостта се намира на платото, над скалите, на които е изсечен Мадарския конник. От запад и юг тя е била защитена от естествените скални брегове, а от север и изток от крепостни стени, като северната крепостна стена е дълга 97,5м, а източната - 140м. Крепостните стени и основите на християнската църква могат да бъдат видени и днес. На територията на крепостта са проучени култови сгради - ранно и късно християнски църкви, езическо българско капище, некропол. Според хрониките крепостта е превзета през 1388 от османците.
Скалните манастири
По времето на Втората българска държава в местността е имало голям християнски манастир, към който са се стекли монаси-пустинници. През периода 12 - 14 век те построили скален манастир във варовиковите скали на Мадара. Все още ясно се виждат няколко пояса зеещи отвори и пещери, които общо наброяват повече от 150 килии, църкви и гробници. От тях реставриран със съвременна иконопис е скалният параклис “Св. Пантелеймон”, намиращ се до Малката пещера вдясно от конника.
Музея към историко-архитектурния резерват Мадара
Някои от откритите находки от различните епохи могат да бъдат видени в изградения към комплекса музей, който се намира вляво от началото на туристичексата пътека. Там са изложени праисторически находки, плочата от светилището на тракийските нимфи, римски монети и средновековни съдове. Част от находките, открити при проучването на резерват Мадара, се намират в Националния исторически музей в София. Сред изследователи на Мадарския комплекс са Рафаил Попов, Карел Шкорпил, Веселин Бешевлиев, Вера Антонова, Гаврил Кацаров и много други.
Историко-археологически резерват Мадара се намира в Североизточна България, на 17 км от град Шумен, в покрайнините на село Мадара. Ако пътувате с кола и идвате от западната част на страната по пътя София - Варна, след като подминете разклона за Велики Преслав при Шумен, на следващото отклонение трябва да напуснете главния път и да завиете вдясно. Ако продължите вляво, ще излезете на дългостроената, но намираща се в недотам добро състояние магистрала “Хемус”. В такъв случай след няколко км трябва да напуснете магистралата в посока Каспичан и да се върнете обратно към Мадара, следвайки указателните табели, започващи веднага след разклона на магистралата. От разклоната при Каспичан тръгва и пътят към една друга значима културна забележителност - останките на ранносредновнековния град Плиска.
В самото село Мадара, посоката към историко-архитектурния резерват и Мадарския конник е означена с табели, а непосредствено преди входа на комплекса, вляво на последния стръмен участък от пътя, има неголям паркинг за автомобили.
Работно време и входни такси
Историко-археологически резерват Мадара е отворен за посещения от 8:00 до 19:00 часа през летния сезон и от 8:00 до 16:00 часа през зимата. Цените за посещения са:
- за студенти и ученици - 1 лв
- за възрастни - 4 лв
- семеен билет (двама родилите до две деца) - 6 лв
- семеен билет (родител с две деца) - 5 лв
Цената на беседа на български език е 5 лв, на английски 10 лв.