История:
През 19-ти и началото на 20-ти век с. Влахи е било с население около 2500 човека, като било по-голямо от Свети Врач (дн. Сандански). По турско време е било опожарявано неколкократно при въстания, сред които и Кресненско-Разложкото, след което е построявано наново. Яне Сандански е родом от Шемето - махала на Влахи, която вече не съществува. Когато през 1901 г. неговата чета, заедно с четата на Христо Чернопеев, отвличат американската мисионерка Елън Стоун и Катерина Цилка , за да поискат откуп за тяхното освобождаване, те са държани в продължение на половин година в къща в Косовската махала, много близко до централния площад на с. Влахи.
Упадъкът на селото започва след 1948 г., когато местните жители се разбунтуват срещу колективизацията на земята. Немалка част от населението на селото е избита от комунистическото управление, а друга част е изселена. Не се поддържа водопроводна и пътна инфраструктура, с цел да се изселят и останалите жители, за да не се създават размирни настроения в отдалеченото планинско село. Училището е работело до 1975 г. В останалите махали на Влахи също е имало училища, които са обучавали деца до 4-ти клас, а от 4-ти до 8-ми клас всички са учели във Влахи.
Землището на Влахи е голямо, селото е имало много махали, някои от които са отдалечени на голямо разстояние. В махалите Барата, Косовска махала, Драколово, Полена, Дебел дъб, Клетище има запазени стари къщи. Най-близката от тях е Барата (от Бара - място, където тече вода; през тази махала са минавали много бари за напояване). Тя се намира на хълма срещу Училището. Днес в нея развива своята дейност сдружение Семпервива. До нея вдясно се намира Косовската махала. Ако продължите нагоре след Косовската махала срещу течението на реката, ще стигнете до махалата Клетище. В нея живее възрастният бай Борис, който има стадо от над 40 крави. По пътя нагоре покрай Центъра за едри хищници се намира махала Полена. По пътя от Кресна към Влахи в началото на селото има остър завой. Вдясно от него се намира махала Драколово. Махалата Дебел дъб се намира по посока на загражденията за мечките, като се свива по черен път вдясно, вместо вляво към загражденията. Махалата Въчковци е след нея.
Климатът в района на Влахи е преходно-средиземноморски. Характеризира се с мека зима и горещо лято. Районът е местообитание на множество сухоземни костенурки. Случва се туристи да решат, че костенурките са изгубени и да ги вземат, за да ги спасят. Ако видите костенурка, не я прибирайте с Вас, условията в района са идеални за живот за нея.
Срещат се също така много дървовидни хвойни. Районът около Влахи е техният най-северен ареал на разпространение. В гробището на Влахи, което се намира на хълма западно от Училището, растат двата най-стари екземпляра на дървовидна хвойна в България, за които се смята, че са хилядолетни. Чинарът, който расте в центъра на селото, също е вековен.
Централната част на с. Влахи е разположена между реките Влахинска и Косовска. Косовска река тече под училището, като след селото тя образува водопад и се влива във Влахинска. Водопадът е висок около 25 м. и е едно от най-красивите места за разходка около Влахи. Вирът над водопада се намира на 15 минути от площада. Тръгнете по пътеката надолу по склона, вдясно от училището. Прекосете моста и свийте вляво. След около 5 минути вляво на пътеката ще има друга пътека, която се спуска по скалистия склон. Тя ще Ви отведе до вира над водопада. Пътеката не е много трудна, но все пак се изисква известен опит при ходенето по пресечен терен и подходящи обувки.
Това, което е много интересно във Влахи, е, че в селото има 4 действащи неправителствени организации - Фондация “Училище за природата”, Сдружение “Въображение”, Сдружение за дива природа “Балкани” и Сдружение “Семпервива”.
Фондация “Училище за природа” е основана от Си Ви Ес - България. Тя управлява Еко-център “Училище за природа” - център за приложно природозащитно образование и учене чрез преживяване в Югозападна България. Помещава се в сградата на бившето училище на Влахи, но сградата е изградена наново, като са запазени само основите. Стените са изградени от доброволци със собственоръчно изработени глинени тухли с глина от близките околности. На покрива са поставени слънчеви панели, покриващи една част от нуждите на домакинството. В двора на училището има перма градина и компостни тоалетни. Често организират обучения и лагери, така че не се изненадвайте, ако срещнете чуждестранни доброволци в селото. Училището се намира в началото на централната част на селото, вляво.
Иван Салников и Жасмина Чолакова управляват Сдружение “Въображение” и Център “Шаралия”. Те имат къща със стаи за гости и поддържат природоустойчиви практики - тръстиково легло за пречистване на водата, вятърна перка, компостни тоалетни, производство на био зеленчуци, плодове и риба и други дейности. Тяхната къща се намира на централния площад.
Сдружение “Семпервива” се управлява от Сидер и Атила Седефчеви. Те се занимават с опазване на автохтонни породи - стада каракачански кози (дългокосместа калаферска и виторога), овце, каракачански коне и български овчарски кучета, които пазят стадата. Те произвеждат козе саламурено сирене и пастърма, както и вълна, от която се правят забележителни кукерски костюми.
Сдружение за дива природа "Балкани" поддържа във Влахи “Образователен център за едрите хищници”. Той има интерактивна изложбена зала, в която ще може да научите повече за начина на живот и средата на вълците, мечките, рисовете и чакалите, кафене, магазин за сувенири, конферентна зала. Центърът се грижи и за две мечки и два вълка в широки заграждения с естествена за тях среда. Мечките са Медо и Буя (около 10 годишни), а двата вълка са Байто (около 5-годишен) и малката вълчица, която няма година. Тези животни са посланици на природата, защото в нашето съзнание, оформено чрез народни приказки и медии, те се възприемат като лоши. Те са отгледани от малки с хора, социализират се и реагират спокойно на посетителите. Тъй като е трудно да се намери постоянно финансиране за храна за животните, в центъра се приемат дарения за тях.
До загражденията на мечките и вълците се достига като тръгнете по склона вдясно от училището, пресечете моста и поемете по пътеката нагоре към махалата Барата - първо е заграждението на мечките, а по-нагоре - на вълците. В Барата се намират къщите и огражденията за животните на Сдружение “Семпервива”. Не е препоръчително оттам да се минава без предружител от центъра на СДП “Балкани” или от селото, защото има овчарски кучета, които пазят животните. Ако все пак минете оттам сами, в никакъв случай не ходете към стадата кози и овце.
Култура:
В селото има две църкви - главната църква на площада, която е опожарявана и строена многократно, като последната сграда е от 1912 г., и старата църква “Св. Богородица”, която е от 17-18-ти век и е полувкопана. Тя се намира на около 20 м вдясно от острия завой в началото на селото. Тя е най-старата църква в района.
Съборът на селото се провежда на Илинден или в съботата след Илинден, когато празникът се падне в делничен ден. Тогава се прави служба в църквата, вари се курбан и се събират много от наследниците и бившите жители на селото. Във Влахи живеят постоянно не повече от 10 човека, като коренните жители на селото са двама - баба Кира и дядо Митьо.
Практична информация:
Магазинът на площада работи на повикване и продава само основни провизии, бира и семки. Хляб се носи два пъти седмично. Водата от чешмата на площада става за пиене, но водата от чешмата до сухото дърво (вдясно от Училището) не е годна.
Достигането на високите части на Пирин от Влахи е удобно. От центъра се тръгва към махала Полена, пътеката е маркирана с маркировка бяло-синьо-бяло. От там се продължава към местността Пещерата, която е на границата на ПП “Пирин”. Преходът е лек, ходи се предимно в гора и се взима за около 3 часа. От “Пещерата” до връх Синаница преходът е още около 3 часа. До местността “Пещерата” има заобиколен черен път за кола през вилната зона на Кресна “Върбите".
В близост до Влахи сe намират три минерални бани - с вряла вода в Градешница и Ощава и с хладка при с. Стара кресна. Ощавската баня не се стопанисва, но има достъпна къща с басейн. При Стара Кресна и Градешница има обслужване и възможност за настаняване.
Ако идвате от Симитли по главния път Е79, в гр. Кресна се отклонете вляво при ЖП прелеза почти в края на града, малко преди бензиностанцията на Петрол. Завоят е означен с табела за Влахи. Продължете направо след прелеза. Пътят е асфалтиран само в първата си част, след което е черен. Шофирането по него трябва да се извършва внимателно, въпреки че пътят е в сравнително добро състояние. След като стигнете до началото на селото, продължете още нагоре след острия завой, за да стигнете до централния площад. През зимата обичайно селото е достъпно, но е добре да се ходи с по-проходима кола, защото пътят замръзва.