Хижа "Синаница" се намира на брега на Синанишко езеро, северно от връх Синаница (2516 м н.в.), в Пирин. Представлява двуетажна постройка с места за 48 души, разпределени в няколко стаи на втория етаж и едно спално помещение в пристройка до входа. В сградата има столова и хижарите предлагат храна - шкембе чорба, боб, леща, няколко вида салати, аламинути, а за закуска - мекици (за които от предния ден трябва да заявите колко броя искате). Срещу 3 лв можете да изпиете по бира.
Тоалетните са външни и са разположени на 80-тина метра от хижата. Вечер до около 11 часа работи генератор и има възможност да заредите батериите на своя телефон или фотоапарат. В случай, че нямате добър обхват около самата хижа, пробвайте да отидете до заграждението с бодливата тел и българския флаг (в посока към тоалетните и вляво на около 50 метра от хижата). На това място има видимост към цялата долина около Кресна и поне Теленор имат пълен обхват, както и бърз нет.
Вариант за интересна разходка от хижа “Синаница” е да изкачите намиращия се наблизо връх Синаница (2516 м н.в.). Пътеката започва от левия бряг на езерото и е маркирана с каменни пирамидки (на няколко места има следи от стара лентова маркировка със зелен цвят). Катеренето нагоре е стръмно, особено в началото и отнема между 40 минути и 1 час и нещо, според темпото, с което се движите. От върха можете да се върнете обратно или да продължите към Синанишка порта по немаркирана пътека, следваща ръба в източна посока. От Синанишка порта слизането към хижа "Синаница" е по пътеката, идваща от хижа “Вихрен” (синя маркировка). Важно! Ако нямате планинарски опит или не сте уверени в умението си да пазите добре равновесие, подходете към този маршрут с повишено внимание или потърсете компанията на планински водач или на човек с повече опит от вас. След връх Синаница спускащите са на юг от пътеката склонове са стръмни и има няколко места, където е възможно да се подхлъзнете, паднете и нараните сериозно.
Телефон за контакт с хижаря Бойко Стоименов - 0896 798 040. Цена на нощувката за 2020 година е 17 лв., за членове на БТС - 15 лв.
Мерки свързани с COVID-19:
Във високата планина правилото е да не се връщат туристи. Хижа "Синаница" е отдалечена от другите места за настаняване и пристигнали вечер туристи не се връщат. Взимането на мерки, предпазващи от разпространението на заболяването, зависи от най-вече от посетителите. Хижарят е осигурил нужните дезинфектанти.
До хижа “Синаница” може да се стигне от хижа "Вихрен", до която през лятото се стига с кола (през активния туристически сезон и особено уикендите на малкия паркинг пред хижата няма места, паркиралите коли стигат до километър надолу по асфалтеното шосе към Бъндеришка поляна). Зимата с кола се стига до Шилигарника и последно гледах клипче във Фейсбук, че е въведена 10 лв. такса за паркиране. Моля, ако някой може, да потвърди тази информация. И така, пътеката от хижа "Вихрен" започва от чешмата пред хижата (синя маркировка). Първоначално пътеката следва река Бъндерица, но след около километър се отделя вдясно и започва да се изкачва към разположеното на 2230 м н.в. Муратово езеро - красиво място за почивка и пикник, до което се стига за около 40-50 мин. от хижата. След езерето пътеката започва да се катери все по-стръмно към Бъндеришката порта (2500 м н. в.). С изкачването ѝ по-трудната част от прехода свършва. На портата пътеката за Синаница продължава вдясно, а жълтата маркировка за заслон "Спано поле" продължава вляво, спускайки се плавно надолу. След около час ходене по почти водоравна пътека, следваща Синанишкото било (зимният вариант следва билото), се достига до Синанишката порта, откъдето следва стръмно, но кратко слизане. Скоро пътеката отново става по-полегата и за около 10-15 минути извежда до поляната пред хижата.
Втори вариант, който е и подходящ за достигане до хижата през зимата поради значително по-малката лавинна опасност, тръгва от местността "Пещерата". До нея в началото на 2016 година можеше по черен път да се стигне и с по-проходим автомобил. В град Кресна завийте на разклона за Влахи (има табела), след около 5 км пътят се разделя - вляво за село Влахи, вдясно за местността Върбите. На разклона правилната посока е оказана с табела, на която пише "Х-л Шаралия". Следва продължително каране по път с доста отклонения и няколко лоши участъка. Прекалено дълго ще е да опиша подробно правилната посока при толкова много отклонения, затова ако просто през цялото време следвате пътя, който изглежда най-главен, би трябвало да излезете до местността Върбите, откъдето трябва да следвате пак по черен път жълтата маркировка. Дали ще изберете да си трошите колата по остатъка от пътя до местността Пещерата или ще предпочетете да оставите колата на Върбите и да повървите малко повече пеш, но да видите повече от планината - това избирате сами. :) От Пещерата до хижа "Синаница" при всички случаи се продължава пеш. Почти през цялото време е изкачване, но няма много наистина стръмни участъци и с нормален ход разстоянието се взима за около 2 часа и половина.
До местността Пещерата може да се стигне и от малкото и интересно село Влахи. Пътя след селото съм го минавал с моята Витара през лятото и имаше няколко по-трудни момента. Като цяло не става за коли и е много по-добра идея преходът да се направи с престой във Влахи примерно в петък вечер и да се отдели един цял ден (7-8 часа) за изкачване пеш до хижа "Синаница".