Сухото езеро се намира в Рила, на територията на Природен парк "Рилски манастир". Разположено е между върховете Попова капа и Водни чал, на около 1890 м н.в. и е едно от най-ниско разположените в планината. Подхранва се от топенето на снеговете и от няколкото малки потока, спускащи се от седловината Кобилино бранище и от заграждащите езерото склонове. Оттича се под земята през моренния вал в западния му край. Най-пълноводно е при топенето на снеговете, а в края на лятото и есента често остава без вода, откъдето идва и името му.
Ето какво пише Захари Стоянов за Сухото езеро в книгата "Пътуванието на Негово Царско Височество Фердинанд I до Рилския манастир и по планините Рила и Родопите", излязла от печат в далечната 1889 година - "Пътят за Самоков от манастиря върви най-напред по долината на р. Рила, а после се възвива на ляво по планината с гъсти зиг-заги и стъпва на равнина на Сухото езеро, което е близо до водораздела. Това последното езеро заслужено носи своето име, защото се случва да изчезва по някога моментално, т.е. изсъхва. Братията на мънастиря уверяват, че то има подземен ход, преминува през една планина и тече в друга река. И действително, то не изстича отникъде, а напротив - в него се втичат две-три малки рекички. Сега то беше на спадание, можеше да има дълбочина най-много десет метра (нямаше оная тъмна зеленина, каквото имат другите езера на Искър, на Марица и Бистрица), но околността му свидетелстваше, че то е надминавало и 40 метра. На дължина е до 400 метра, а на ширина 300".
Описание на Сухото езеро може да се прочете и в книгата за Рилски манастир, съставена от епископ Варлаам и публикувана в 1926 г. - "Мястото е живописно, дори очарователно! Сладката балканска риба - пъстървата изобилствува в това езеро - има риба един и половина килограма. Тя е възсива със синьо-червени капки, наредени по нея... Забележително е това, че езерото някога пресъхва, а някога не, и когато пресъхва, рибата се губи наедно с водата. На север от езерото под скалите има дупки, та водата изтича от там и после извира в курията и се втича в река Рила. Но там, дето се губи под земята, е пак като езеро, защото като се наведе човек при самите дупки, чува шума на вода..."
В своя разказ Рибарска слука Асен Христофоров също разказва за Сухото езеро. "Дълго до четиристотин крачки и широко не повече от двеста, то се гушеше между северния стръмен склон на Водния чал и сипеите на насрещния връх. Млада смърчова гора се спускаше от две страни към горния източен край на езерото, гдето се откриваше началото на друга седловина, а неголям полуостров с няколко стари бора се вдаваше навътре във водите откъм долния край, гдето бе и колибката на Спиридон. Тя бе малка, колкото за двама души, и покрита отгоре с отдавна изсъхнали чимове. Власите бяха издигнали преди години тая колиба, но сега те пасяха стадата си отвъд седловината, към Кобилино бранище, и никой не оспорваше правото на Спиридон да лежи в нея".
Изходен пункт за Сухото езеро е Кирилова поляна, докъдето стига асфалтов път от Рилски манастир. От поляната се тръгва пеш по зелената маркировка в посока към заслон "Кобилино бранище". Пътеката започва в северозападния й край, в гората до чешмата. Изкачването отнема около час и нещо-два. Преодоляват се около 500 м денивелация. По време на прехода вляво се откриват красиви гледки към стръмните склонове на връх Двуглав.
Важно: Имайте предвид, че на територията на Природен парк "Рилски манастир" бивакуването и паленето на огън извън предназначените за целта места е забранено. Моля, отнасяйте се с уважение към заобикалящата среда, за да се съхрани в естествения си вид за идните поколения и включително и вашите собствени деца.