Връх Голям Калин се намира в Северозападна Рила в близост до хижа "Иван Вазов"
Висок e 2667 м. Северните склонове на върха са надвесени, с множество улеи, къси скални ребра и отвесни стени над долината на река Дупнишка Бистрица. От югозападната страна на върха има обширна заравненост, спускаща се стъпаловидно към долината на Рилска река. Тук се намира и най-високо разположеният язовир в България, носещ името на върха. При ясно време се открива красива гледка към южната част на Рила и към далечните върхове на Пирин.
Изкачването на връх Голям Калин от хижа "Иван Вазов" през зимата не е трудно, но е хубаво на място да прецените условията и да говорите с хижаря.
За да направя снимките, които виждате на тази страница, аз се качих по следния маршрут - от хижата тръгнахме в южна посока, пресякохме реката и заобиколихме спускащия се в западна посока от връх Дамга рид (Мокришки или Пазардеренски). Държахме горе-долу една височина, като леко се качвахме по диагонал на склона. Излязохме на вододела между реките Бистрица и Елешница и оттам тръгнахме нагоре по североизточния склон на Голям Калин. За да се избегнем стръмните части, които са около върха, давахме леко вляво (и терена така ни водеше, за да стоим встрани от стръмния склон). Излязохме на реброто, което се спуска от връх Голям Калин в югоизточна посока. Върха се падаше на около 200 метра, като тук ходенето вече беше доста лесно. Това ни се видя най-логичният вариант за качване, но в нашия случай условията бяха почти безснежни. Друго описание на зимен вариант за качване на Голям Калин от Вазов ще откриете в Планинския зимен пътеводител на Аспарух Марковски.
През лятото удобни изходни пунктнове за изкачване до връх Голям Калин са Рилският манастир, Зелени преслап, хижа "Пионерска", а за настроените за по-дълъг преход и ЦПШ "Мальовица".
От трите варианта Рилският манастир е разположен на най-малка надморска височина и съответно изкачването е по-дълго. Пътеката до хижа "Иван Вазов" е маркирана с червена маркировка и се изминава за около 5 часа. От хижата за връх Голям Калин се тръгва в южна посока, като се пресича рекичката срещу хижата и почти по хоризонтала се заобикаля възвишението от другата страна. Оттук единият вариант тръгва право на запад и се качва постепенно към Винчето, но прекият път за върха се изкачва постепенно в югозападна посока, докато достигне под най-стръмните участъци под върха. Оттук може да се мине и директно нагоре, но пътеката заобикаля от юг, преди да завие обратно на север и след около 200 метра извежда на върха. Цялото разстояние е около 15 км с приблизително около 2000 м положителна денивелация.
Ако тръгвате от Паничище (и по-точно от Зелени преслап), единият вариант е да минете по лятната пътека, минаваща през хижа "Скакавица", Седемте езера, Раздела (червена маркировка) и оттам по зелената маркировка да продължите към хижа "Иван Вазов". На езеро Окото също така можете да завиете вдясно и по маркирана със синя маркировка пътека да се изкачите към Отовишки връх и оттам да се спуснете към хижа "Иван Вазов". Друг вариант от Зелени преслап е да тръгнете по зелената маркировка, която тръгва от поляната пред хотела, изкачва през гората в западна посока, след което вече на откритото постепенно извива в южна посока и започва да изкачва полегатия северен склон на връх Кабул (2531 м н.в.). След него следва почти равен участък, докато пътеката не се слее с идващата откъм езеро Окото, откъдето пътят към хижа "Иван Вазов" е еднакъв с вече описания по-горе.
Вариантът от хижа "Пионерска" в общи линии следва стълбовете на лифта до хижа "Рилски езера" (който иска може да ползва лифта, аз винаги го пропускам поради лични съображения), след което или се качвате нагоре по червената маркировка, водеща към Сухия чал и езерата Бъбрека и Окото или тръгвате към старата хижа. Оттам можете да хванете пътеката, минаваща покрай езерета Трилистника, Близнака и Бъбрека или да тръгнете по зимния път, изкачващ се към Зелени рид. Варианти много.