Заслон Половрак се намира в Лозенска планина, от южната страна на едноименния връх. Представлява неголяма, но масивна сграда, с едно общо помещение. Условията за пренощуване са доста примитивни.
Вътре в заслона има дървен нар на два етажа, камина (която беше пълна с боклуци при последното ми посещение), две маси с пейки и голяма, добре направена печка, която бързо затопля целото помещение. Вода за пиене ще намерите на около 50 метра западно, в началото на гората, където недалеч от ствола на вековно буково дърво ще видите каптаж.
От склона над заслон “Половрак”, при ясно време, можете да се насладите на красива панорамна гледка към голяма част от Лозенска планина, Витоша и северните склонове на Рила, пред които ще видите да проблясват водите на язовир Искър.
На 10-15 минути от заслона се намира връх Половрак (1182 м). От него освен изброените планини се виждат София и заграждащата Софийското поле от север Софийска планина. Наистина впечатляваща е гледката към столицата нощем, когато хилядите градски светлини проблясват из цялото пространство между Стара планина и Витоша, а магистрала “Тракия” прилича на огромна река от светлина. Обърнете ли взор на юг, обаче, ще се изумите от контраста между цивилизацията и пустите, тъмни ридове, където не се виждат светлини в продължение на много и много километри. Вместо шум от коли, в мрака от близката до заслона гора долита глухия зов на нощна птица.
До заслон “Половрак” може да се стигне по маркирани туристически пътеки от селата Долни Лозен, Герман и Долни Пасарел. И до трите пътуват автобуси на градския транспорт - автобус 5 до Долни Лозен, 6 и 8 до Герман и автобус 3 до Долни Пасерел. Началната им спирка е автостанция “Гео Милев”, до където се стига с трамвай 20 или автобус 11.
Маршрутът от Долни Лозен е добре маркиран с бяло-червено-бяла маркировка. Започва от паркинга пред сградата на БЧК. Три пъти на ден дотам ходи автобус номер 5, през останалото време обръщалото му е долу в селото, върви се 10 минути повече. От БЧК се тръгва по маркировката, първоначално по пътека през иглолистна гора, а след това по черни пътища, без стръмни или технически трудни участъци. Маршрутът минава покрай Лозенския манастир “Св. Спас”, за който е известно, че е възникнал през Средновековието, но впоследствие е бил унищожен и възстановен едва през 19 век. До манастира има обширна беседка, а на няколко минути нагоре по маркираната пътека има поляна с гледка към София, където също има беседка.
От поляната има два варианта. Единият заобикаля връх Половрак от запад по черен път. Вторият (маркираният) минава през връх Половрак. От поляната се продължава косо през гората и няколкостотин метра нагоре, на билото, се завива надясно. Наблизо е връх Половрак. За заслона продължете надолу по пътеката докато отново излезете на черен път. Сградата остава скрита вляво, намира се на 20-тина метра от пътя.
За да се приберете към Долни Лозен, без да минавате по същия път, продължете по маркировката наляво по черния път (на запад). Не след дълго ще видите вдясно да се отделя немаркирано разклонение - път, който постепенно извива на север и се съединява с маркиранията маршрут при обратния завой с чешмата. Друг вариант от заслона вместо вляв да свиете надясно по черния път - така ще излезете на поляната с беседката над Лозенски манастир.
Преходите от Герман и от Долни Пасарел са целодневни и освен ако не сте доста експедитивни, не са подходящи за кръгови разходки.
Преходът от Герман до заслон "Половрак" отнема около 4 часа и нещо. От площада, където обръщат автобусите, се продължава на юг по шосето до стената на язовир Панчарево. В началото на асфалтовата алея по източния бряг, вляво и нагоре през гората тръгва червената маркировка за връх Половрак. Излишно е да помествам детайлно описание на целия маршрут, текстът би станал прекалено дълъг. Маркировката не е лоша и ако я следвате внимателно, не би трябвало да имате проблеми. Маршрутът го има отбелязан и в картата на www.kade.si, така че ако стигнете до разклон и се съмнявате накъде, погледнете локацията на телефона си.
Маршрутът от Долни Пасарел е най-дълъг от трите споменати. Има маркирана пътека от вилна зона Пасарел, но не съм минавал все още нея. Маршрутът, който познавам, започва от плащада на селото. Тръгва се по улица Люляк (от дясната страна на реката), свива се по улица Хвойна, която извежда до черен път. По него се изкачвате косо по хълма над селото и скоро ще видите разклон, на който трябва да свиете вляво и да продължите изкачването нагоре през гората. Заобикаляйки връх Лалин рид ще излизете на поляна с красива гледка към Витоша.
Следва ново изкачване в гора и нова поляна, вдясно ще видите постройките на ловен заслон. Маршрутът продължава нагоре, през приятна дъбова гора. На Русамски ливади (следващото обширно открито пространство)хванете по пътя, която свива наляво и тръгва в северозападна посока. Върви се успоредно на малка рекичка, която пътят пресича и извежда до нови, простиращи се от юг на север поляна. Завивате надясно и следвайки западния край на поляната, в горния й навлизате отново в дъбова гора. Пътят тук е с дълбоки колози, има объркващ разклон с множество успоредни едни на други пътища. Търсете пътят вляво, който ви изглежда най-главен и лесен за минаване. Той ще ви изведе до заслон "Половрак".
С нормално темпо целият преход от Долни Пасарел до заслон "Половрак" би трябвало да ви отнеме около 4-5 часа. Маршрутът обаче е немаркиран и ако не познавата района, без навигация не е изключено да се заблудите и загубите. Имайте предвид, че има места без обхват, за това не можете напълно да разчитате на навигацията на телефона (освен ако не ползвате приложение, за което не е нужен нет).
Предвид условията в заслон "Половрак" едва ли мнозина от вас биха избрали да останат да пренощуват. Все пак районът е красив, а рано сутрин гледката от връх Половрак към София и Витоша е наистина впечатляваща.