Лакатнишките скали са комплекс от скални венци, откоси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори, развити сред скалите на Триаската система по западния склон на долината на р. Искър между р. Пробойница, западно от гара Лакатник и Турския дол, при с. Оплетня. Те представляват най-атрактивната част от забележителния каньон на р Искър. Основата на скалните венци е на надморска височина между 400 и 500 m, а максималната височина достига до 700 m. Най-атрактивната част от скалния венец при пещерата Темната дупка и карстовия извор Житолюб (43.08822, 23.38057) се посещава от туристи през всички сезони на годината. Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1989 г.
Защитената територия попада в пределите на обособения по-късно Природен парк „Врачански Балкан” в Западнобалканската структурна зона. Районът е изграден от триаски скали и включва един от най-пълните разрези на Триаската система у нас и в Европа. Скалите са образувани в стратиграфския интервал между 250 и 200 млн. г. и са обединени в три големи единици - Петроханска теригенна група, Искърска карбонатна група и Мизийска група.
Защитената площ включва геоложки феномени с естетическа, научна и образователна стойност.
Високата естетическа стойност на Лакатнишки скали се дължи на впечатляващия скален венец съставен от отвесни стени, откоси, скални пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори (5), продукт на многоетапната дълбочинна ерозия на р. Искър в триаските скали. Те се намират в местностите “Ратьово лице”, “Алпийски поляни”, “Равна поляна” и “Камико”. В обекта са включени също така пещерата “Темната дупка” и карстовият извор “Житолюб”.
Източник:
Геоложки феномени на България - http://mgu.bg/geosites/lakatnishki-skali.html, автори Айданлийски, Г., Синьовски, Д., посетен на 23 юни 2017 г.