Екопътека Бели Искър

Екопътека "Бели искър" е кръгов маршрут в ниската част на Рила, южно от град Самоков. Началото на пътеката се намира на около 3 км от село Бели Искър, непосредствено до границата на Национален пак "Рила". Следва долината на едноименната река, с няколко пресичания от единия на другия бряг по удобни мостове. Липсата на продължителни изкачвания и сериозни препятствия прави маршрута подходящ за хора на почти всякаква възраст. Време за преминаване - 2-3 часа.

Екопътека "Бели Искър" е идеален начин да разнообразите част от почивния си ден с красиви гледки, чист въздух и приятна разходка в полите на Рила.

До началото на екопътека "Бели Искър" най-лесно може да се стигне с кола. След като влезете в село Бели Искър (ако идвате по пътя от Самоков), ще видите V-образно кръстовище. Свийте вдясно (кафява табела Национален парк "Рила - Екопътека) и карайте по това, което ви прилича на главна улица. Тя ще ви изведе в южния край на селото. Оттук следват 3 км шофиране по покрит с разбит асфалт път. Минава се, не е кой знае какво, стига да гледате да не се хвърляте право в най-дълбоките дупки и да не карате бързо. До началото на маршрута, при първия мост над реката, има паркинг, където да оставите колата си.

Ако не пътувате с автомобил, екопътека "Бели Искър" остава достъпна, макар и малко по-трудно. От автогара Самоков (тел. 0722 / 66540) няколко пъти дневно има маршрутен транспорт до село Бели Искър. Пеш от центъра на селото до началото на пътеката се стига за около час.

Преминаването по екопътеката е приятно и лесно, със съвсем плавно изкачване покрай реката. Маршрутът е кръгов, с дължина около 7 км. На различни места има изградени места за почивки - пейки и беседки (някои от които поразрушени, но ще ви подслонят ако завали). Когато времето е хубаво, можете да приседнете и на припек край реката. През повечето време пътеката върви през иглолистна гора, но има и открити места, а въздухът е прохладен и свеж заради реката. Маркировката е лесна за следене - ще видите нарисувани със синя боя линии по дърветата, които са достатъчно начесто, та следването на маркировката да не изисква усилие. Единствено в горния край на маршрута, малко преди да пресечете последния мост и да тръгванете наобратно, за кратко можете да се объркате - има паднало дърво и обходна пътека без маркировка. Общо взето, обаче, няма как да се загубите.

В края на първата част от разходката ще видите сградата на заслон със стръмен покрив. Следва кратко спускане към реката, където се пресича последния, осми поред мост. Маршрутът завива надясно по асфалта. След 50-тина метра има отклонение вляво. Според възможностите и предпочитанията ви има 2 варианта:
- по-красивият, но малко по-труден, вариант е да хванете отклонението вляво и плавно да се изкачите до поляна с гледка към отсрещните склонове на планината и коритото на река Бели Искър. Това е и най-високата точка от екопътеката - малко над 1400 м н.в. След поляната започва стъмно, но кратко спускане по пътека с изградени стъпала и парапети, извеждаща обратно на асфалта.
- по-лесният вариант продължава надолу по асфалтовото шосе.

Подир събирането на двете отклонения, маршрутът следва преминатия по време на изкачването път. Алтернативно може директно да се върви надолу по асфалта към паркинга.

Интересен факт е, че долината на река Бели Искър е най-дългата ледникова долина в Рила. Челото на белоискърския ледник е лежало в Канарския циркус. Захранван от страничните ледени езици и претоварван с лавините от страничните стръмни ридове, ледникът е достигал дори до село Бели Искър. Над селото ясно се разпознават три вала от челни морени, разположени една над друга стъпаловидно на около 1100 м надморска висчина. Тоест белоискърския ледник е имал дължина от около 22.5 километра.

Радо Саров

Радо Саров създава Gowhere.bg през 2011 г. Автор е на голяма част от текстовете и снимките публикувани в сайта. С пейзажна фотография се занимава от 2008 година.