Село Мало Малово - църква Св. Никола - Големи връх - връх Ушите - село Раяновци - село Мало Малово
Ориентировъчна продължителност: около 4-5 часа
Сезон за посещение: пролет
Трудност: по-скоро лесна
Особености: старинна църква с частично запазени стенописи, красиви панорамни гледки, локация близо до София
KML трак: разходка по Чепън
В настоящата статия ще ви разкажа за приятна, полудневна разходка по билото на Чепън планина, включваща посещение на старинна църква, няколко часа ходене и гледки с обширни панорами. Избраният маршрут е кръгов, тръгва се от намиращото се на 50 км северозападно от София село Мало Малово.
От София с автомобил до началото на маршрута се пътува около 50-тина минути. Двата предлагани от Google варианта са почти еднакви по продължителност. Единият минава по пътя за Петрохан (отклонението за Цръклевци, Василовци и Мало Малово е преди Бучинския проход). Другият следва магистралата до Драгоман, след което минава покрай Драгоманското блато, пресича селата Голямо Малово и Раяново и влиза в Мало Малово откъм запад.
Маршрутът започва от кметството на селото. Пред сградата има широко място, където да паркирате. Тръгва се пеш по първата пряка източно от кметството, в посока към планината.
Първата интересна забележителност е намиращият се на билото на Чепън планина старинен кръст (30-тина минути от началото). Съвсем наблизо са и останките от Маломаловишкия манастир "Св. Никола" - красиво, диво място със старинна църква с частично запазени стенописи, датирани от периода XIV-XVI в. За съжаление, въпреки че е обявен за национален паметник на културата с художествено значение през 1973 г., храмът е в занемарено състояние, разбит и ограбен от иманяри. Съседните манастирски постройки са порутени, единствено чешмата е добре запазена и все още тече.
След посещението на църквата "Св. Никола", маршрутът се връща обратно на билото. До кръста има маса с две пейки, от която се открива панорамна гледка към върховете на Западна Стара планина.
По маршрута липсва туристическа маркировка, затова просто вървяхме по пътищата, които следваха билото в западна посока. Ако се затруднявате да се ориентирате, може да ползвате много полезната туристическа карта на www.kade.si, позволяваща и позициониране през данните от gps-а на телефона.
За по-лесно връх Илиенски кръст може да се заобиколи от север, но не се заблуждавайте да следвате за дълго черния път, защото ще ви свали в северното подножие на планината. Търсете отклонение вляво, което се връща обратно на билото. Следва изкачването на Големи връх, което е една идея по-стръмно, но все пак не е трудно.
По време на нашата разходка спирахме често, за да се насладим на красивите гледки към долината на река Нишава на север и към Драгоманското блато на юг, а също и за да чакаме периодично зачезващите ни кучета. В резултат на което, на върха сме цели 3 часа и 30 минути след началото на разходката. Реално разстоянието не e голямо, с нормално темпо може да се измине много по-бързо.
След Големи връх следва спускане към седловината между върховете Ушите и първенеца на Чепът - Петровски кръст (1206 м.н.в.). Ако сте в добра форма и не бързате, преди да тръгнете обратно към Мало Малово, спокойно бихте могли да изкачите връх Петровски кръст и да се насладите на откриващата се от него гледка.
След седловината маршрутът следва черния път, подсичащ южния склон на връх Ушите. Този път ще ви изведе за около час до съседното на Мало Малово село Раяновци, откъдето по асфалта до колата ви остава малко над половин километър по асфалта между двете села.
В нашия случай, тъй като времето беше напреднало, предпочетохме малко след Големи връх да се спуснем без пътека наляво, и така излязохме на пътя някъде по средата между Ушите и Раяновци. Заради терена слизането беше малко по-трудно от всичко преминато до този момент, но разстоянието нямаше и 500 м.
Макар вече да не сме в планината, последната част от разходката по черния път всъщност е много приятна, с красиви гледки и скътани покрай храсталаците и дърветата пролетни цветя.
За какво да се внимава? Може би за змии, районът изглежда подходящ и ако правите разходката в по-топлата част на годината, не е лошо да гледате къде сядате и стъпвате. В нашия случай времето все още беше сравнително хладно и единствено видяхме няколко полазили по кучетата кърлежи.