Ден 1
Гара Аврамово - село Орцево
Започваме нашия преход от гара Аврамово - най-високата железопътна гара на Балканския полуостров. По пътя до нея, в Септември, ни посреща новината, че нашият влак е отменен. Следват спорове колко души могат да се съберат в едни автобус. Според представителите на БДЖ около 100, според намиращия се наблизо полицай "това не е моя работа", а според нас автобусът не може да тръгне претъпкан като конски вагон.
Няма и 15 минути откакто сме пристигнали на гарата и споменът за разправиите отдавна е изчезнал. Първи май е, времето е слънчево и ни предстои едно прекрасно пътуване през красивите и необятни Родопи.
Едва изкачили първия хълм и се откриват първите красиви гледки към Рила. След обилните снегове март месец горе все още има много сняг и затова не тръгваме от Боровец, където всъщност е началото на маршрут Е-8.
Този ден стигаме до района на село Орцево. Преходът е лек, по коларски пътища, без стръмни изкачвания. Оставяме багажа и се отправяме към селото, където стигаме по залез. Ако щастието в този живот зависеше единствено от гледката, хората от Орцево щяха да са едни от най-щастливите на света.
Първият ден от прехода по Е-8 завършва късно през нощта.
Ден 2
Орцево - Горелска махала
Вторият ден започва с приятно ходене по полегати черни пътища. Минаваме покрай село Бозево.
След това стигаме до село Златарица. След час престой към багажа ни се прибавят 3 литра прясно мялко, 3 литра айрян и още 3 литра вкусен сок от червени боровинки. Подарък. Такива са хората в Родопите.
От село Златарица пътят ни продължава на югоизток и до края на деня успяваме да стигнем до поляните над Горелска махала.
Вторият ни лагер е на място, което познавам от предни пътувания из района. През нощта облаците се разкъсват и с надежда очаквам утрото да е ясно и хубаво за снимки.
Ден 3
Горелска махала - местността Кръстовете
Каква награда за ранното измъкване от спалния чувал! Гледката към Пирин, чистият въздух и контрастните цветове надминават и най-големите ми надежди.
На запад се вижда и Рила.
А тежките раници поддържат неприкрития ентусиазъм в групата на нужното ниво.
Добрата новина е, че този ден ни очаква само спускане надолу. Само че от онова, другото надолу, дето си е яко нагоре през почти цялото време.
Третият ни лагер е до поляна с толкова много минзухари, колкото никога преди не съм виждал на едно място. Пълната луна изгря и освети приказно красиви гледки.
Нощта се спусна спокойна и топла.
Ден 4
Местността Кръстовете - язовир Широка поляна
Със снимки на минзухарите започва един дълъг ден, изпълнен с различни впечатления и преживявания.
За начало зърваме отдалеч животно, което прилича на вълк. Газим в дълбоки снежни преспи, минаваме покрай язовир Голям Беглик без дори да спрем, пътуваме на стоп до ДГС "Широка поляна". Едва тук нещата започват да се успокояват, засядаме и изяждаме колкото можем да поберем. Кюфтета, пържени картофи и бира.
Вечерта групата ни се увеличава с още двама души, а денят завършва с лагер до брега на язовир Широка поляна и песни.
Ден 5
Язовир Широка поляна
Към пет сутринта луната залязва, а водите на язовира са като магично огледало, което прави красотата на гледките двойна.
Разхвърляните на много места по брега боклуци пък отразяват човешката глупост и липсата на култура.
Този ден няма да ходим. Почиваме на брега на язовира и отделяме време за готвене на вкусни неща и разходки.
След 4 дни ходене с тежка раница почивката идва тъкмо на място.
Ден 6
Язовир Широка поляна - хижа "Орфей"
Шестият ден започва с красив изгрев.
Продължаваме в намален състав. И тъй като сме в Родопите, планина някак по-мека и мила към бродещите из нея, скоро намираме време да спрем и да пропъдим жегата, къпейки се в хладните води на реката до пътя.
Първата нощ на закрито е в хижа "Орфей".
Ден 7
Хижа "Орфей" - хижа "Чаирски езера"
Маршрут Е-8 представен в една снимка. :)
Отново сме на стоп в минибуса модел Опел Корса, двувратка.
На Чаирски езера стигаме в порой с гръмотевчна буря, притеснени, че хижата ще е затворена. За радост не само, че ни приютяват, но и топла вода има. На сутринта излизам да направя този кадър. Докато кадрирам се препъвам и се стоварвам от около метър и половина в един шипков храст. Незабравимо преживяване.
Ден 8
Хижа "Чаирски езера" - село Мугла
Последният ден завършва в малък, пътен кантон, превърнат от студеното време и задаващия се дъжд в каляска.
Следва продължение...