Връх Вихрен (2914,7 м) е най-високият връх в Пирин, втори по височина в България и трети на Балканския полуостров, след Мусала (2925 м) и Митикас (2918 м). Разположен е на главното било в Северен Пирин, между реките Бъндерица и Влахинска. На север се свързва с връх Кутело чрез седловината Премката, а на юг с Овинати връх (Хвойнати) чрез Кабата. Около него са разположени циркусите Голям и Малък Казан, циркусът на Влахинската река и недооформеният циркус Кабата. Гледан от север и североизток, върхът прилича на трапец, а от юг и югоизток на четиристенна пирамида.
С връх Вихрен завършва мраморната част от главното било на Пирин. Горната половина, северните и източните склонове на върха са изградени от мрамори, които на места се спускат до нивото на река Бъндерица. Под мрамора лежат калциево-силикатни скали, заемащи средната част на западните и северозападните му склонове. Под тях има подложка от гранит. Контактът между двата вида скали много ясно си личи при седловината Кабата.
Склоновете на връх Вихрен са голи, като само отделни части, главно от източните и западните склонове на върха, са покрити с гори от около 100 годишен клек и вековни дървета бяла и черна мура. На източния склон на върха, в близост до шосето между хижите “Бъндерица” и “Вихрен”, се намира превърналата се в туристическа атракция многовековна черна мура, известна под името Байкушева мура.
При ясно време от Вихрен се открива красива панорамна гледка. На север се вижда Разложката котловина и Рила, на северозапад – връх Кутело и Мраморното било, на югозапад са разположените във Влахинския циркус Влахини езера, даващи началото на Влахинска река. На юг е Овинати (Хвойнати) връх, а зад него Муратов връх. Оттам, в посока обратна на часовниковата стрелка, са върховете Бъндеришки чукар, Момин двор, Самодивски и Тодорин. Гледката завършва със Стражите на югоизток и Родопите.
Удобни изходни пунктове за полудневно изкачване на върха са хижите “Бъндерица”, “Вихрен”. По-дълги са преходите започващи от град Банско, хижа “Яворов” и хижа “Загаза”.
До връх Вихрен от хижа “Бъндерица”
Изкачването започва пред входа на хижата. Тръгва се нагоре по малката полянка вдясно от чешмата, между сградата на хижата и съседната на нея по-малка постройка. В ночалото пътеката върви сравнително полегато през гората, но постепенно става по-стръмна, а теренът по-труден за ходене. Пресича се циркуса Малкия Казан и с няколко зиг-зага се излиза при заслон “Казана”. Тук се сливат пътеките от хижа “Бъндерица” и хижа “Вихрен”. Мястото е подходящо за по-дълга почивка. Продължава се по червената маркировка. Следва равен участък и ново стръмно изкачване. То извежда над Казана и, вече по-полегато, пътеката продължава към седловината Премката. Вляво и нагоре от нея е последната и най-трудна част от прехода до върха - около 40-50 минути стръмно изкачване. Малко преди върха наклонът намалява и се излиза при връхната пирамида. Продължителност на изкачването - около 3 часа.
До връх Вихрен от хижа “Вихрен”
Изкачването започва от площадката пред хижата по червената маркировка, започваща вляво от чешмата. На около 15 минути, след пресичането на спускащия се откъм Кабата поток, има разклон. Тук се разделят две пътеки с една и съща маркировка (тъй като са варианти на един маршрут - Е4). Тази вдясно подсича източния склон на връх Вихрен и при заслон “Казана” се слива с маршрута от хижа “Бъндерица”. Пътеката вляво продължава почти право нагоре в посока седловината Кабата. От нея се продължава вдясно към стръмния южен склон, по който големият брой туристи изкачващи върха са прекарали множество алтернативни пътеки. Продължителност на изкачването при варианта с минаване през Кабата - около 3 часа.
До връх Вихрен по Джамджиевия ръб
Пътеката по Джамджиевия ръб не е част от официалните туристически маршрути в Национален парк “Пирин”. Преминаването по немаркирани пътеки на територията на парка е забранено!
До връх Вихрен от хижа “Яворов”
Този вариант е значително по-дълъг от предните. Изкачването до върха и връщането обратно до хижа "Яворов" в рамките на един ден не е невъзможно, но е дълго и натоварващо начинание, за това по-добре помислете за прибиране от долината на река Бъндерица. Маршрутът следва червената маркировка на международния пешеходен маршрут Е4, който подсича южния склон на карстовото било, изкачва връх Бански суходол и на седловината между Кутело и Вихрен се слива с вече описаните по-горе маршрути. Нормална продължителност - около 7 часа (без времето нужно за слизане от върха в посока към хижа “Вихрен”). Имайте предвид, че голяма част от прехода е по открит терен във високата планина, без лесна опция за напускане на маршрута. При нестабилно време и особено при вероятност от гръмотевични бури, не е добра идея да тръгвате.
До връх Вихрен от хижа “Загаза”
Един последен, непопулярен маршрут за изкачване на връх Вихрен започва от разположената в горския пояс на западните склонове на Пирин хижа “Загаза”. Вариантите са два - по маркирана пътека през заслон "Зиданицата" и връх Албутин към Суходолски превал или по течението на Влахинска река до местността Черната вода и оттам нагоре към Суходолски превал. Във втория вариант от хижата се тръгва първо по синя маркировка, която в долината на Влахинска река преминава в жълта. На Суходолски превал се свива вдясно по червената маркировка.