Пещера “Бачо Киро” се намира на 335 м.н.в., в близост до Дряновския манастир и на 6 км от град Дряново. Дълга е 3500 м., а денивелацията й е 65 м. Ориентирана е в посока севроизток - югозапад. Стопанисва се от ТД “Бачо Киро” - гр. Дряново.
Първата зала носи името “Предверието” и е най-добре проучената. Карстовите води са оформили по тавана й впечатляващи масивни каменни завеси. Таванът става много висок в края на залата, след което се спуска, за да оформи къс тунел, наречен “Арката”. Оттам по каменни стъпала се стига до “Дъждовната зала”, която носи името си, защото в нея отчетливо се чува ромонът на капките. В нея могат да бъдат видени тънки сталактити, приличащи на вкаменен дъжд. По 38 тесни каменни стъпала се стига до т.нар. “Концертна зала”, където има отлична акустика. По стените и тавана й могат да бъдат видени сталагмити и ребровидни синтови повлеци с кафяв и бял цвят. Тук приключва Късият туристически маршрут.
Дългият маршрут води до по-горните етажи на “Бачо Киро”. Започва вдясно от края на “Предверието”, където има изградени каменни стълби. Първото синтрово образувание по този маршрут са т.нар. “Медузи” - това е каскадно оформена стена с образувания, напомнящи каменни медузи. Следва тесен наклонен 20-метров коридор, наречен “Мечата пързалка”. Коридорът отвежда до зала “Поп Харитон”, в която капещата вода е оформила фигура в бяло, която хората са оприличили на монах. Към по-горните етажи отвежда “Картофената пътека”, чийто под е постлан с пясъчно-глинени утайки, оформящи отделни бабуни, напомнящи по форма на картофи. На горния етаж се намира “Залата на срутището”. По нейното дъно могат да бъдат видени десетки каменни блокове, откъснали се от тавана. Сверно се намира залата “Меча поляна”, където е открит цял скелет от пещерна мечка. Северно се намира малка елипсовидна зала, в която може да се види сталактон висок 4 м., с основа 35 м. и най-тънка част - 5 см. Залата се нарича “Самотният сталактон”, но до преди благоустройството й сталактоните са били 2, като вторият е строшен по невнимание. В близост е т.нар. “Ухо на пещерата”, вляво е “Залата на езерцата”, като в предния й край се намира най-тясната част от залата - т.нар. “Чистилище” - коридор с размери 60х40см. Следва синтовият водопад, наречен “Тронът”, а зад него “Тронната зала”, която не е осветена, за да бъдат запазени красивите форми в нея. Следващата “Приемна зала” се смята за най-красивата в пещерата. От нея по желязно стълбище се слиза до “Вкаменената гора”, където сталактоните наподобяват вкаменени стволове на дебели дървета. Тук свършва и Дългият туристически маршрут.
Ако пътувате с кола, най-удобно е да паркирате на паркинга пред хижа “Бачо Киро”, откъдето до пещерата за няколко минути се стига пеш по пешеходна алея.